Насред тълпата тя видя Катя с размекнато и ухилено лице, притисната до стената от млад мъж. Беше облякла синя рокля, която принадлежеше на Сънди, и до нея, свит в един ъгъл с колене опрени в брадата му, беше Жан-Пиер, чиито сини очи гледаха сериозно.
— Хей, бейби — сграбчи ръката на Сънди едно момче — ти откъде изникна?
Тя издърпа ръката си. Прекрасен край на един прекрасен ден. Не можеше да повярва. Тя ядосано прекоси стаята, взе Жан-Пиер и се обърна към Катя.
Очите на момичето се бяха разширили от уплаха и тя изпелтечи нещо от сорта, че днес е рождения й ден.
— Веднага махни всички от тук — каза Сънди и като носеше Жан-Пиер влезе в спалнята си.
Всичките й дрехи бяха разпилени по леглото. От обърнато шише на нощното шкафче капеше парфюм.
— Добре ли си? — прегърна тя малкото момче.
Той кимна свенливо, като зарови глава на рамото й.
Тя махна дрехите от леглото и сложи Жан-Пиер под завивките.
Чуваше се звук от затръшване на врати и потеглящи коли.
Тя приглади уморено коса назад и въздъхна. Ще свърши ли някога този ден?
52.
Хърбърт Линкълн Джеферсън се сблъска с Луела Крисп на други яден след като Мардж му каза за сделката и за парите, които Луела трябваше да получи. Те никога не се бяха срещали, въпреки че, разбира се, той я беше виждал през прозореца, когато шпионираше Мардж. Тя имаше увиснали гърди, къси крака с изпъкнали вени и тлъстини около корема си, въпреки че тялото й беше слабо.
Той се подготви внимателно, взе душ, избръсна се и дълго реса правата си тъмнокафява коса. Почисти ноктите си и Мардж му излъска обувките, една задача, която тя беше зарязала заради това, че държеше положението. Облече сив костюм, който скоро беше взел от химическото чистене и бледожълта спортна риза със зелена вълнена вратовръзка.
Реши, че изглежда безупречно и се наслаждаваше на образа си доста време в огледалото в банята.
Луела Крисп скоро щеше да разбере, че се занимава с мъж от класа, а не с мекушав глупак като Мардж.
Всъщност, Луела хвърли един поглед на Хърбърт и реши, че е подъл копелдак. Не искаше да се забърква с него. Искаше да вземе парите и да изчезне. Може би дори щеше да зареже парите. Той имаше такива зли малки очички, студени, празни и злостни.
Той седна в хола и се втренчи в нея.
— Аз не съм Мардж, разбирате — каза той най-накрая — вие използвахте Мардж. Аз знам какво ставаше тук. Видях какви неща правите в тази къща.
— Няма значение какво сте видели — каза Луела бързо, като реши, че трябва да вземе двете хиляди долара от него — какво ще кажете за нещата, които аз знам? Неща лично за вас, неща, които на моите приятели в полицейското управление ще бъде интересно да научат?
Очите му я гледаха втренчено, плоски и безизразни.
— Не говорите с Маржд. Аз не съм глупак. Парите са за вас. Две хиляди долара и това е последно. Мога да ви ги намеря, но ще имам нужда от помощта ви.
— По какъв начин? — попита тя подозрително.
— По начин, който ще ви хареса. По начина, по който си изкарвате парите сега.
— За какво говорите?
Той бръкна в джоба на сакото си и извади две лъскави снимки на Сънди Симънс, които беше откраднал от къщата й. През едната беше надраскал: „Винаги, когато се обадиш — любов. Сънди.“
Той подаде снимките на Луела, която ги изгледа вяло.
— Коя е тази?
— Моя приятелка — каза той рязко — много близка моя приятелка. В действителност ние сме толкова близки, че тя ще направи всичко за мен. — Той многозначително замълча. — Всичко.
53.
Когато последните гости си заминаха, Чарли се почувства подтиснат. Беше отпратил Маги следобеда. Тя беше започнала да му говори неща като: „Всичките ми приятели казват, че трябва да бъда актриса, какво мислиш за това?“
— Мисля, че е по-добре да си идеш вкъщи — отговори той.
Сега той отново беше сам и нещастен. Всъщност толкова нещастен, че импулсивно скочи в черното си ферари и подкара към Лос Анджелис. Чувстваше нужда от компания, от компания, от промяна на обстановката. Мислеше да ангажира стая в Бевърли Хилс хотел и да се обади на Клей.
Беше два сутринта, когато пристигна и си помисли, че не трябва да безпокои Натали. Обади се на Теймз Мейсън, защото беше самотен.
Тя послушно стана то леглото, дойде при него, метна се в леглото и го утеши. Каза му всичко за сцената си с Клей, като през цялото време се смееше. После завърши с думите:
— Човече, това момче е такава висулка!
Чарли веднага се почувства неспособен и я изпрати вкъщи, но не преди тя да го накара да й обещае, че ще я заведе на премиерата на „Дванадесетте пищова“ следващата вечер.