Той се чудеше дали тя обсъжда какъв е той в леглото и реши да попита Клей.
Той спеше неспокойно и сънуваше странен сексуален сън, в който смесваше себе си, Натали, Теймз, Сънди и майка си. Събуди се с гадно чувство и слезе долу при басейна.
Беше твърде рано и той плуваше необезпокояван. Беше взел решение да се върне в Лондон. Нямаше за какво да се мотае тук и да откача като не върши нищо. Той реши да се върне, да си построи къща, да пусне корени някъде. Това ще го държи ангажиран и когато къщата бъде приключена той ще каже на Лорна, че иска децата при себе си за всеки уикенд. Те ще харесат това. Той дори ще им позволи да украсят собствените си помещения.
Той се обади на Клей, който беше щастлив да намине за закуска. Импулсивно той му каза за Сънди.
Клей каза:
— Е, бих казал, че те харесва, а като свършиш, не бих й казал не.
— Ако ме харесваше, щеше да се навърта наоколо, нали?
— Жените са странни създания. Тя вероятно си е помислила, че ти не я харесваш.
Чарли поклати глава.
— Пак твоята логика! Как е Натали?
— Дебелее. Би искала да те види. Защо не вечеряш с нас тази вечер?
— Не мога. Ще водя Теймз Мейсън на премиера.
Клей подсвирна.
— Ето го сега палавника!
— А, точно ти да ми ги разправяш.
— Не знаех, че си минал оттам.
— Не знаеш всички места, откъдето съм минал.
По-късно той се облече за премиерата в нов фрак „Дъг Хейуърд“. Огледа се в огледалото и беше принуден да признае, че почивката му се беше отразила добре. Беше слаб, във великолепна форма, с хубав тен. Беше оставил очилата ала Джон Ленън и отново си сложи онези с роговите рамки. Черната му коса беше точно толкова дълга, за да се начупи леко отзад на яката му. Той подкара ферарито си към апартамента си Теймз.
Тя живееше в типичен холивудски момински стил в модерна постройка на Стрип. Имаше нейни снимки навсякъде.
— Трябва да те снимам — каза той, като пое скоча в пластмасова чаша с отпечатано „Харесваш ми“ на дъното.
— О, бих се радвала — изгука тя. — Много съм фотогенична. Всъщност, казвали са ми, че имам съвършени черти. Може би бихме могли да направим нещо заедно за някое от списанията за почитатели. Например, как ти снимаш мен и те как снимат нас.
Изглеждаше ефектно във високите до бедрата сребърни ботуши и сребърни дълги чорапи.
— Може би ще замина за Лондон през следващата седмица — сподели той.
Тя не изглеждаше ни най-малко заинтригувана.
— Мислиш ли, че миглите ми изглеждат твърде дебели? — попита тя загрижено.
Той се вторачи в нея. Беше трудно да се каже, очите й бяха обгърнати от сребристи сенки.
— Не знам, скъпа не съм много добър в грима, но изглеждаш страхотно.
— Така ли? — Тя се извъртя и застана през него. — Сигурно ще бъде фантастична премиера, всички ще бъдат там и всички ще ме забележат с теб.
Той почти не можеше да проумее как биха могли да не я забележат, с него или без. Червенокоса, висока шест фута и два инча, която изглежда като Теймз Мейсън, едва ли се появява всеки ден.
— Щеше ли да има значение, ако не бях Чарли Брик? Ако бях просто Джо Ноубади17, пак ли щеше да искаш да си мен?
Тя се намръщи.
— Кой е Джо Ноубади? Никога не съм чувала за него… О, разбирам — изкикоти се тя. — Опитваш се да ме будалкаш, а?
— Хайде, ще закъснеем.
Като излязоха от апартамента й, Теймз огледа ферарито с лека насмешка.
— Нямаш ли ролс и шофьор? — попита тя с изненада.
Чарли започна да брои до десет наум. Никога ли нямаше да се научи? Това със сигурност беше последната звездичка.
54.
Сънди мразеше сцените. Мразеше да уволнява хора, но Катя трябваше да си отиде. На следващата сутрин й плати парите за две седмици и й каза да напусне.
Момичето се нацупи заради това, но нейното заминаване като че ли не обезпокои Жан-Пиер. Той беше толкова радостен, че Сънди се е върнала, че въобще не се отделяше от нея.
Те отидоха на пазар и направиха покупки, тъй като Катя беше оставила хладилника пълен със студен чилийски боб и гранясали хотдогове.
— Какво си ял през това време? — попита Сънди.
Момчето се ухили и седна в количката в супермаркета, като вземаше сладоледи, ябълки, шоколадови бисквити, всичките си любими неща.
Лимбо беше слаб и нервен. Сънди беше вбесена на себе си заради това, че е отишла в Палм Спрингс и ги е оставила. Беше по вина на Клод. Всичко беше по вина на Клод.
Бранч се обади на обед.
— Кога да дойда да те взема? — осведоми се той. — Имам лимузина.
— О! — Тя беше забравила съвсем за премиерата. — Виж, Бранч, не мисля, че ще мога да дойда. Трябваше да уволня прислужницата си и нямам бавачка за Жан-Пиер.