— Здравей, Динди, сладурче — Стю я обви с ръка.
Тя носеше малко повече от едни къси кожени гащи, сутиен със златни кабси и ботуши високи до бедрата.
— Имам на ум една малка каскада, за която ти ще си най-подходяща.
— Само я назови, скъпи — закикоти се тя. — Знаеш, че ще направя всичко.
— Ти беше права — каза Чарли с раздразнение на Теймз. — Трябваше да взема ролс и шофьор тази вечер.
Те от десет минути бяха блокирани в задръстване, докато приближаваха киното.
Теймз изследваше лицето си в сгъваем несесер с огромни размери.
— Пак щяхме да сме блокирани, със или без шофьор — отбеляза тя.
— Можем да слезем и да отидем пеш — предложи той.
— През цялата тази тълпа? Да не се майтапиш? Те ще ме смачкат! — Тя се засмя игриво, като затвори несесера си, доволна от вида си.
Един чиновник се приближи към тях и провери изписания номер на челното стъкло на колата им.
— Мистър Брик? — попита той.
Чарли кимна.
Мистър Брик, сър. Моля ви, завийте на следващото кръстовище. Уредили сме по-бърз път, за да стигнете до киното.
— Но аз имам шофьор, който ще ме чака отпред.
— Всичко е уредено, сър.
Чарли сви рамене. Всичко беше по-добро от това да бъде притиснат в задръстване, едно от нещата, които той ужасно мразеше. Той направи това, което му каза мъжът и скоро беше спрян от друг служител.
— Гледай всичките тези коне — каза Теймз. — Предполагам, че ще има някаква каскада.
Майк дойде забързан и протегна потна ръка.
— Аз съм помощникът на Стю Уотърмен — каза той. — Стю мислеше, че ще бъде добре вие и дамата — той се втренчи в Теймз — да пристигнете на коне или двамата на един кон, ако пожелаете.
— На един кон ще бъде забавно — изгука Теймз.
Чарли се изсмя високо.
— Без мен, приятелче, единственият път, когато се качих на кон, беше срещу заплащане и се озовах бързо на задника си.
— Не мисля, че ще има заплащане — каза добросъвестно Майк.
Той искаше Стю да се върне тук. Не беше честно да го бутне отзад при конете, които като ч ели никой не искаше да язди.
— О, Чарли — изгука Теймз — ще бъде забавно. Моля те, хайде да го направим.
— Зарежи — отговори той лаконично.
— Ще бъдете ескортирани от пет каубоя — каза Майк. — Ще бъде много ефектно. Всички правят така.
— Да, но не и аз — каза Чарли — но теб не те спирам — добави той към Теймз.
— Не мога да го направя сама — каза тя нацупено.
Не искаше да изпусне шанса да пристигне с Чарли.
Бранч каза:
— Каква щура идея!
Мисълта да пристигне до киното на кон със Сънди до него, ескортиран от пет каубоя, му допадна страхотно много.
Сънди не беше толкова впечатлена.
— Ти давай, Бранч. Ще те срещна във фоайето.
— Хей, мила, какво искаш да кажеш? Ти си с мен. Ще те държа здраво, няма да ти се случи нищо.
Стю Уотърмен слушаше търпеливо. Той хвана увещаващо Сънди за ръката.
— Мила, помисли си за рекламата, помисли за телевизионните камери, помисли за…
Тя освободи ръката си.
— Мисля, че това е една глупава каскада.
Бранч се закашля притеснен.
— Хей, Стю, може би трябва аз да го направя сам, а Сънди може да излезе отпред и да ме посрещне.
— И това няма да направя — каза тя бързо.
Беше й писнало и беше уморена от това да я въвличат в разни неща.
— Сега слушай, мила — каза Стю Уотърмен — ти успя благодарение на рекламата, и когато си тук, в това положение помага всяка дреболия.
— Сигурна съм, че помага, мистър Уотърмен — на вас — тя се качи обратно в лимузината и каза на Бранч — ще се видим вътре.
Разкъсван между желанието да го видят да пристига със Сънди или на красив бял жребец, Бранч пристъпваше притеснено.
Стю реши проблема му.
— Хайде, момче — каза той — утре ще си във всички вестници — нещо от класата на Уорън Бийти.
Хърбърт, след като приключи работата си на плажа, закара лимузината на няколко преки от Синерама Доум, заключи я и се отправи пеш, за да се присъедини към смазващата тълпа от хора. Проби с лакти път до най-отпред, като не обръщаше внимание на всички обиди, които се сипеха по него, докато се буташе и проправяше пътя си напред.
Отпред беше притиснат между двама застаряващи педерасти и група от тийнейджъри.
Педерастите клатеха тъжно глави и казваха:
— Кой днес може да се сравнява с Джоан Крауфорд?
Тийнейджърите пищяха:
— Ето го Ренди! Това е той! Не изглежда ли фан-тас-тич-но!
Хърбърт плъзна ръката си по задника на едно от подскачащите момичета. Тя като че ли не забеляза. Носеше много плътно прилепнали навити джинси и рехав плетен потник, който стигаше до ребрата й.