Сънди затвори очи и й се прищя филмът да беше започнал. Мразеше всички фалшиви празни приказки, възторжените поздрави от хората, които дори не биха й проговорили, ако кариерата й рухнеше, както би могло да стане, ако Клод Юсан го направеше по своя начин.
Вече беше решила, че няма да ходи с Бранч на партито след това. Ще каже, че много я боли глава, а всъщност не я беше грижа дали ще й повярва или не. Беше й дошло до гуша да бъде мила с хората за сметка на самата себе си.
Междувременно Бранч се чудеше дали би могъл да изкупи вината си пред Макс, като се отърве от Сънди и вместо нея вземе Макс на партито. Можеше да намери някакво извинение за пред Сънди и да я изпрати вкъщи с шофьора.
Почти беше взел решение да си проправи път до Макс и да го покани, когато светлините угаснаха и филмът започна.
Отвън във фоайето Стю Уотърмен казваше на Майк:
— Хич не ми пука какво ще правиш с конете, само ги махни оттук!
Екипите от телевизията си прибираха оборудването. Фотографите вече си бяха отишли. Тълпите се разпръскваха и полицаите си отиваха.
Стю отпи от бутилката си и изруга от отвращение, когато откри, че е празно.
Имаше нужда от почивка, язвата му сега го свиваше. Да работиш за актьори беше гаден начин да си изкарваш хляба.
Хърбърт седна в колата. Дланите му бяха потни, но привидно той беше спокоен. Най-важното беше да се държи по нормален ежедневен маниер.
Той запали голямата лимузина и бавно тръгна напред.
Отново погледна часовника си. „Дванадесетте пищова“ се въртяха вече точно един час.
Откара колата, спря на паркинга пред киното и излезе. След това отключи багажника и взе кафява хартиена торба, която сложи на задната седалка. Заключи колата внимателно и влезе в театъра.
Чарли просто не можеше да повярва, че някой може да говори толкова много. През целия филм, като говореше с крайчеца на устните си като някакъв смахнат гангстер от Юга, Теймз коментираше всичко.
— Видиш ли онова приятелче — бяхме в драматичното училище заедно; а този, о, бейби, какъв чукач — живее с две пиленца и ги чука денонощно… Ей тая има най-кофти тяло, което изобщо съм виждала, къде изобщо са я намерили, не мога да си представя, я само погледни тези цици, увиснали са като на баба ми!
— Ще млъкнеш ли — изсъска той за двадесети път.
Тя се нацупи и за момент внимание на екрана, но след това: „Путка в уестърн! Господи! Какво ли ще е следващото?“
— Казвам ти — каза гневно Чарли — ако не млъкнеш, ще те оставя тук да си говориш сама. Не мога да търпя повече.
Теймз си захапа нокътя. Джек Джълип й беше обещал участие в редовното му телевизионно шоу, ако можеше да отиде в къщата му по-късно, за да го обсъдят. Беше изкусително. Колкото и да й се искаше да отиде на партито с Чарли, може би все пак телевизионното шоу щеше да бъде по-добрият й избор.
— Ей — каза тя — гледай му задника на тоя, в този филм има повече голи задници отколкото в „О, Калкута!“
Сънди реши, че филмът е досаден и безвкусен. Беше комбинация от много насилие и секс и съвсем очевидно нищо друго.
Бранч беше като хипнотизиран. Той се появяваше само в близки планове и наистина беше фотогеничен! Дори белегът от варицела до устата му изглеждаше добре. Това беше най-добрата сцена във филма: четири близки плана, десет реплики.
Хърбърт мина през фоайето. Беше много тихо. Отиде до касата, където едно момиче тихо си пилеше ноктите и си мислеше колко по-красиво е от всичките филмови звезди, които беше видяла тази вечер.
— Имам спешно съобщение за мис Сънди Симънс — каза Хърбърт — знаете ли къде е седнала?
Момичето огледа Хърбърт, обикновен и спретнат в шофьорската си униформа. Човек трябваше да е много внимателен с многото откачалки, които се мотаеха наоколо. Тя имаше специален бутон за охраната до крака си, който трябваше да натисне, ако я ограбваха, или атакуваха, или се появеше някой маниак. Този човек очевидно беше наред.
— Не знам къде седнала — каза тя — видях я да влиза. Може би момчето, което взе билетите ще знае. Всъщност, сигурна съм, че ще знае, той винаги забелязва знаменитостите.
— Къде мога да го намеря? — той не можа да се удържи и хвърли бърз поглед към часовника си.
— О, той ще е седнал най-отзад. Високото момче.
Бакшиш от пет долара и високият разпоредител веднага придружи Хърбърт до мястото, където седеше Сънди.
На екрана Бранч бавно разкопчаваше ризата си, очите му гледаха в камерата.
Разпоредителят се наклони през Бранч и каза с висок сценичен шепот:
— Мис Симънс, съжалявам, че ви безпокоя, но шофьорът ви е тук. Каза, че е много спешно.