— Спешно? — каза Сънди с изненада.
На екрана Бранч бавно разкопчаваше джинсите си, очите му гледаха в камерата.
Сънди стана и сръга Бранч, който очевидно беше хипнотизиран от образа си на екрана. Той не помръдна, само я побутна да побърза, докато тя се промъкваше покрай него.
Камерата се местеше по лицето му, което сега запълваше целя екран. Той се чудеше как ли се чувства Макс сега. Дори не забеляза излизането на Сънди.
Теймз каза:
— Този момък е една дяволска планина от мускули. Чух, че бил педи. Не е ли това страшна загуба? Бас държа, че мога…
Чарли стана. Нямаше каквато и да било причина да остане и да търпи това. Нека да го нарича както си иска, но той си отиваше.
След като отново излезе във фоайето, Хърбърт овладя положението. Той изблъска разпоредителя, който търсеше в джоба си писалка, за да получи автограф настрани, и каза бързо:
— Мис Симънс, трябва да бързаме. Става въпрос за момчето, с него се случи нещастие. Пратиха ме веднага за вас.
Сънди пребледня. Ако Клод Юсан само докосне с пръст това дете…
— Сериозно ли е? — попита тя, като думите засядаха в гърлото й.
Хърбърт кимна печално и бързо я преведе през фоайето навън до паркинга.
Той вежливо задържа отворена вратата на колата, докато тя влезе. След това си позволи една кратка въздишка на облекчение.
Дотук добре.
Тя беше в капана.
58.
Сънди се облегна в колата и стисна очи. Ако се случеше каквото и да било на Жан-Пиер заради нея… не можеше дори да помисли за това.
Не можеше да види нищо в колата. Шофьорът беше прикрит от черно стъкло, а страничните прозорци бяха толкова затъмнение, че тя не можеше да види нищо през тях. Тя попипа за бутона, за да махне стъклото между нея и шофьора, но въпреки че го натисна силно няколко пъти, той не задейства.
Тя се наведе напред и почука по стъклото. Колата продължи да се плъзга гладко.
Постепенно започна да си мисли, че това може би беше идея на Клод да се пошегува.
На шофьорското място Хърбърт си позволи мимолетна триумфална усмивка. Беше толкова лесно. Майсторски си беше планирал участието, разбира се.
Той я чу да тропа по стъклото и усмивката му се разшири. Нямаше да разкрива много бързо кой е. Нека си въобразява каквото си иска. Щеше да й дойде добре да се поразтревожи малко. В днешно време жените бяха прекалено уверени, всичко им се поднасяше на тепсия.
Когато той приключи с мис Сънди Симънс, тя щеше да знае кой е господарят.
Колата забави ход. Може би светофар? Веднага щом спря, тя се опита да отвори вратата. Тя беше здраво заключена. После колата потегли отново.
Тя не беше уплашена. Клод не можеше да направи нищо, за да я уплаши. Беше загрижена за детето. Да не би това да беше начин да я изнудва, за да завърши филма? Тя нямаше да и прости. Нямаше да им прости нищо.
По дяволите, Бранч, дето седеше в киното, толкова захласнат от собствения си образ на екрана. Той трябваше да дойде с нея. Не трябваше да я оставя да тръгва сама.
Тя се облегна на седалката и се настройваше за среща с Клод.
Щом излезе във фоайето, Чарли започна да се чувства малко виновен. Не беше ли все пак малко кофти да остави Теймз сама?
Е, момиче като Теймз нямаше да остане само за дълго. Освен това вината си беше нейна. Беше го влудила с празните си приказки.
Докато вървеше към колата му се стори, че видя Сънди да се качва в черен линкълн. Имаше нещо смътно познато в шофьора. Това не беше ли Хърбърт или как там му беше името, дето му го беше дал Клей?
Той ускори крачка. И двамата се бяха съгласили, че филмът беше скапан, така че може би тя щеше да вечеря с него в края на краищата.
Преди да стигне до линкълна, той потегли в обратна посока. Той се качи във ферарито си. Може би ще я проследи малко, да види къде отива. В края на краищата нямаше какво друго да прави.
Хърбърт включи високоговорителя и заговори по малък ръчен микрофон.
— Момчето е пред на. В пълна безопасност е и ще бъде така докато правите всичко, което ви казваме.
— Кой сте вие? — каза Сънди сърдито. — Къде е мистър Юсан?
Хърбърт замълча, за миг смутен от нейния гняв. Беше очаквал тя да бъде кротка и уплашена.
— Детето е при нас — продължи той. — Неговата безопасност зависи от вашето поведение. Мистър Юсан сега не може да ви помогне. Вие сте в наши ръце. Трябва да бъдете послушна и кротка, иначе детето ще свърши като кучето.
— Какво куче? — попита тя, обзета от гадно чувство. Беше чувала гласа на този мъж някъде преди това.
— Погледнете пакета отдясно на седалката.