Какво беше това, парти ли? Ако беше така, къде бяха момичетата?
Той реши да изчака още малко.
Мардж знаеше много добре какво беше това. Това беше вечер на „кръга от приятели“. Тя захапа месестия си пръст и замърмори под носа си. Луела се мислеше за много умна. И Хърбърт, двамата заговорничеха и възнамеряваха да я лишат от правата й.
Е, те не бяха чак толкова умни. Беше нейно право да участва във всички срещи на „кръга от приятели“. Беше си платила, нали? Беше член, нали? Тя ще упражни правата си и ще се присъедини.
Единственият проблем беше, че не се чувстваше добре. Усещаше досадна болка в стомаха, но нямаше да позволи това да я спре. Тя откри бутилка бренди и отпи няколко яки глътки. После напъха още няколко шоколада в устата си, за да си оправи вкуса. Главата й пулсираше и тя се чувстваше замаяна от алкохола.
По дяволите, Луела и Хърбърт. Тя тръгна натам.
Хърбърт шепнеше остро на Сънди. Те стояха пред затворената врата в коридора.
— Сега запомни, курво — каза той. — Нито дума или момчето ще си го получи. Просто прави това, което ти се казва. Ще те наблюдавам през цялото време.
Тя потрепера, почувствала студ в почти прозрачната черна роба.
Той отвори вратата и те влязоха.
Стаята беше осветена от дълги черни свещи и наоколо стояха голи мъже, изцяло голи, като се изключат маските, които покриваха лицата им.
Жената, която й отвори, се приближи към тях с протегнати ръце. Тя също беше гола, с малки увиснали гърди.
— Добре дошла сред „кръга от приятели“, скъпа.
Сънди се отдръпна, когато жената се опита да я прегърне, но Хърбърт я сръга остро по гърба.
Луела я хвана за ръка и я заведе до нещо, което изглеждаше като дъска, покрита с черно кадифе и подпряна на стената. Тя беше обградена от черни свещи и заприлича на Сънди на ковчег.
Атмосферата беше странно зловеща — всички тези мълчаливи голи мъже на трепкащата мъждукаща светлина и шаващия Хърбърт, все още напълно облечен.
— Отърси се от робата си, скъпа — каза Луела успокоително. — Свали си дрехите и ще свалиш греха си.
Почти зашеметена, тя се остави да й издърпат робата и тогава Луела и един мъж я придружиха до дъската, на която тя легна.
Луела мърмореше някакво заклинание. Мъжете го повтаряха след нея.
Тя бръкна в някаква кутия с черен крем и започна да маже с него зърната на Сънди, докато станаха черни и мазни.
Като трепереше от отвращение и ужас, Сънди стегна тялото си, като се опитваше да не усеща късите жилави пръсти на Луела. Тя се опита да освободи съзнанието си от всякакви мисли и да се превърне прост ви едно тяло. Всичко, което искаха, беше едно тяло. Само ако можеше да откъсне съзнанието си, тогава това нямаше да има значение. Нищо нямаше да има значение. Можеха да правят каквото си искат, без дори да я докоснат.
Тя лежеше съвсем неподвижно. Каквото и да станеше, трябваше да е сигурна, че те няма да строят зло на Жан-Пиер.
Луела отново мърмореше заклинания. Те всички се държаха за ръце се приближаваха към нея.
Маскираните лица и голите тела се приближаваха все повече и повече… все повече и повече…
60.
Дебелата жена заинтригува Чарли. Беше се появила от съседната къща, приближила входната врата на къщата, в която Сънди беше влязла, променила мнението си, надникнала през страничния прозорец, върнала се беше на входната врата, отново променила мнението си и сега стоеше на тревата отпред и очевидно не можеше да реши какво да прави.
Чарли излезе от колата. Възнамеряваше да се разходи небрежно около къщата и след това да си тръгне. Всичко ставаше смешно. Сънди вероятно имаше много основателна причина да бъде тук и това в никакъв случай не беше негова работа. Той я познаваше съвсем слабо и нямаше никакво право да я шпионира по този начин.
Мардж се олюля. Имаше болки в корема. Чувстваше се толкова зле, че едва можеше да диша. Тя искаше да влезе в къщата на Луела и да ги изненада, но трябваше да изчака една минута, да поеме въздух, болката да отмине. Не можеше да види нищо през прозорците. Бяха пуснали плътно пердетата.
Тя коленичи на тревата и внезапно, за нейна изненада падна. Тя лежеше там глупаво, като се надяваше, че скоро ще се почувства по-добре.
Чарли видя дебелата жена да пада и разбра, че това е шансът му да влезе в къщата, ако иска. Той бързо се приближи.
— Добре ли сте? — попита той. — Почакайте, нека да ви помогна да се изправите.
Тя погледна нагоре към него с болни жълтеникави очи и реши, че той е лен на „кръга от приятели“.
— Вземи ме с теб — измърмори тя — ще се възползвам от правата си.
— Разбира се — отговори той успокояващо.