Жената наистина изглеждаше много болна. Той я изправи. Господи, беше като слоница.
— Хайде, скъпа — каза той — направи едно усилие.
Тя се надигна.
— Това малко копеленце няма да се измъкне така — обяви тя, като се клатушкаше.
Те заедно стигнаха до входната врата.
— Аз имам ключ — каза тя.
Преди известно време Луела й го беше дала и беше забравила да си го вземе.
Чарли отвори входната врата. Тогава изведнъж му мина мисълта, че Сънди може да не иска да го види. Тя щеше да разбере, че я е проследил и той щеше да изглежда като глупак.
Мардж го стисна силно за ръката.
— Хайде — измърмори тя — шъ ги изнинадъми.
Тя го замъкна до една врата и широко я разтвори.
Той не можеше да види почти нищо. Стаята беше осветена само от свещи. След това очите му свикнаха с трепкащия здрач и той видя всичко.
Мардж започна да пищи:
— Дойдох за правата си. Не си мислете, че можете да се отървете от мен. Вие, копелета…
Там беше Сънди, така бледа и красива, легнала върху черна дъска, заобиколена от един кръг голи маскирани мъже.
Хърбърт, шофьорът, започна да удря злобно дебелата жена по лицето.
О, Господи! — помисли си Чарли. Това е някаква сцена с черна магия. Тя е замесена в някакъв шантав шибан култ. О, мамка му!
Мардж падна тежко на пода, като стенеше. Голите мъже побягнаха към дрехите си, които бяха скупчени в един ъгъл.
Ниска гола жена им се молеше:
— Чакайте, всичко ще бъде наред. Чакайте. Ще се отървем от нея. — Тя посочи към планината, която представляваше Мардж. — Това е моята сестра, тя е пияна, чакайте.
Никой не й обръщаше внимание. Сцената беше объркваща.
Чарли стоеше до вратата. Като че ли никой не го беше забелязал. Той поклати невярващо глава. Знаеше, че Холивуд е пълен с откачалки, хора, готови да направят всичко за емоции, но просто не можеше да причисли Сънди към тях.
Тя не помръдна. Лежеше като хипнотизирана, съвършено красива, напълно отсъстваща.
Той сви рамене. Нямаше защо да виси тук и въпреки това имаше странното чувство, че трябва да отиде при нея, да я убеди да тръгне с него, да я измъкне от тази щура сцена.
Хърбърт гледаше паникьосан. Какво стана с неговите планове? Защо Мардж беше тук? Той й бе дал шоколадите, нали? Ако ги беше изяла, трябваше вече да е мъртва. Мъртва и изчезнала от живота му! Всеки шоколад беше внимателно обработен. Беше употреби достатъчно арсеник, за да убие слон.
Може би тя беше мъртва. Лежеше ужасно неподвижно. Беше време да се измъква.
Сънди остана неподвижна. Беше си наложила едно полупредизвикано състояние на забвение, което лекар би нарекъл силен шок. Абсолютно неподвижна, тя очакваше неизбежното. Единственото важно нещо беше Жан-Пиер да остане невредим. Тя наблюдаваше хаоса около себе си като че ли от много далеч.
В момента, в който Чарли реши да отиде и да каже нещо смислено на Сънди, Хърбърт я хвана. Той я улови грубо за ръката и изкомандва:
— Мърдай! — и я буташе към вратата, към Чарли.
По дяволите, помисли си Чарли, щом е отишъл толкова далеч, защо да не отиде докрай? Той пристъпи напред, като блокира пътя й.
Преди да успее да каже каквото и да е, Хърбърт го ритна бързо в слабините и измъкна Сънди от къщата.
За един кратък миг тя го видя, погледът й се фокусира, позна го, реалността я порази и тя запищя.
Чарли беше превит от болка. Не можеше да помръдне, болеше го невероятно. Сега Сънди пищеше неуправляемо.
Луела чу писъците. Тя беше хванала един стар халат и сега ще щураше из стаята, като се опитваше да възстанови някакъв порядък. Изтича към прозореца. Нещо съвсем не беше наред. Мардж беше твърде неподвижна на пода. Ако Сънди Симънс беше дошла тук съвсем доброволно, защо пищеше?
Тя си спомни как се стигна до цялата тази вечер. Беше защото Хърбърт беше убил момиче.
Чарли се опитваше да стане.
— По-добре се опитайте да го спрете — Луела пищеше на няколкото останали мъже, които се бореха с панталони и сака. — Той е луд, той ще я убие!
Чарли единствен се помръдна. Той се отправи към предната врата точно навреме, за да види как Хърбърт натиква Сънди отзад в линкълна. Той стигна до колата в момента, в който тя потегли.
Болката намаляваше. Той изтича през улицата до ферарито си и скочи вътре. Сега всичко беше съвсем ясно. Мъжът беше Хърбърт Линкълн Джеферсън, шофьорът, към когато Филипа беше отправила такива невероятни обвинения. А той се беше изсмял, беше й казал да не става глупава.
А сега този мъж държеше в ръцете си Сънди.
Имаше аплодисменти след края на филма. Бранч беше доволен, горд, че е част от това. Той се огледа, за да получи поздравления от Сънди и разбра, че тя си е тръгнала.