При първа възможност той се обади в централата. Беше трудно да вдигне ръка от кормилото дори за миг, защото линкълнът не спазваше никакви светофари, стопове, нищо. Те се носеха по Ла Синега и се отправяха към Стрип.
— Искам да съобщя за отвличане — каза той, когато го свързаха. — Става въпрос за Сънди Симънс.
— О, да — каза ченгето. — А аз съм Доналд Дък!
— Студено ми е — помоли Сънди отново — моля, спри. Дай ми нещо да облека, след това може да говорим. — Тя направи пауза. — Можем да говорим за писмата ти.
Отново не последва отговор. Колата се носеше лудо.
Ако само той кажеше нещо. Тя почувства как в нея се надига паника. Като че ли в колата нямаше въздух.
— Спри, моля те, спри — молеше тя — мисля, че ще припадна…
Бяха почти стигнали.
Хърбърт облиза устни, които чувстваше сухи и напукани. Той бръкна в джоба си за някакъв мехлем и напипа медальона, тънката златна верижка, която беше паднала от врата на момичето, което уби. Възнамеряваше да го даде на Сънди като подарък. Той го набута обратно в джоба си, намери мехлема за устни и щедро си намаза устата.
Не си даваше сметка за ферарито, което го следваше отблизо. Чарли намали, когато линкълнът започна да се изкачва все по-високо и по-високо по Холивуд Хилс.
Нервно ръката му свали ципа на панталоните и се потупа сковано и скришом, все едно че галеше змия.
Почти беше време. Те наближаваха мястото, което той търсеше. То беше настрани от шосето, по един черен път. Една къща, полупостроена, се издигаше над хълма.
Той закара колата до ръба и спря. След това излезе и отвори задната врата на колата. Сънди се втренчи в него в тъмното. Тя можеше да види силуета му, докато той се взираше в нея. Единствените звуци идваха от свиренето на щурците. Тя можеше да долови мириса на трева и влажна земя.
Хърбърт влезе в колата, като остави вратата отворена. Ръцете му се впиха в гърдите й като клещи за изтезание, пръстите му конвулсивно ги мачкаха.
Тя се дръпна назад, когато устните му се залепиха на едната й гръд.
Тя започна да се бори, за да се освободи.
Той я натисна надолу. Беше силен.
Те се бореха мълчаливо. Той успя са разтвори краката й. Тя издра лицето му с нокти.
— Курва! — измърмори той и я удари.
Тогава, в момента, в който тя чувстваше, че той ще проникне в нея, внезапно беше освободена от натиска и той беше измъкнат.
Чарли спря ферарито, когато другата кола отби от пътя. Той го остави с включени аварийни светлини и последва линкълна пеш. Да се каже, че беше нервен, беше малко.
Не му се наложи да отива много надалеч, за да стигне до колата. Можеше да чуе борбата без думи, сумтенето и стоновете.
Той не се поколеба, а се впусна направо, хвана Хърбърт отзад за ризата, дръпна го и го измъкна от колата.
Чарли никога не се беше бил, но действаше инстинктивно и когато Хърбърт го нападна, го пресрещна с десния си крак и го ритна яко в слабините.
— Връщам ти за удара, приятелче — измърмори той — един добър шут в ташаците води до друг.
Хърбърт се беше свил на земята.
Чарли издърпа Сънди от колата.
— Нека да се махаме преди той да се е размърдал — каза той и като я хвана за ръката, се затичаха обратно към ферарито.
— Замръзнете точно там, където сте, мистър.
Един полицай стоеше до колата, пистолетът му беше насочен точно в тях.
62.
Една седмица след това Чарли и Сънди седяха в голям самолет един до друг. Те се държаха за ръцете, неговите бяха поставени закрилнически върху нейните.
Бяха най-известната двойка в света. Освен безкрайните заглавия по вестниците, размишления и слухове, хората се чудеха какво наистина се беше случило през онази нощ.
Всеки в Холивуд си имаше собствена теория: „И двамата принадлежат към този зловещ култ към черната магия и това е било решаващо“. „Тя винаги е ходила по оргии“. „Той е много известен с перверзиите си“.
Мардж Линкълн Джеферсън беше намерена мъртва в резултат на огромна доза отрова.
Хърбърт Линкълн Джеферсън беше арестуван и обвинен първо в опит за отвличане и изнасилване и после, след като откриха Мардж, в убийство.
Луела Крисп беше открита с милия й малък съпруг в Аризона и върната обратно за разпит. По-късно беше обвинена в съучастничество.
Кери и Маршъл се върнаха със самолет в Лос Анджелис, където научиха новината.
Сънди беше на успокоителни в болницата. Чувстваше се чудесно, но все още страдаше от шока.
Чарли пое нещата в свои ръце. Той се разправяше с полицията и пресата.
— Не трябва да я безпокои никой и нищо — осведоми той Кери.
— Разбира се — съгласи е Кери. — Но аз със сигурност имам да ти задам много въпроси…