Междувременно ролята на Сънди във филма беше раздута, а голите снимки бяха заснети на затворена сцена в присъствието на Кери. Еб нареди да се направи само един дубъл.
Въпреки че Кери от известно време непрекъснато повтаряше на Маршъл, че ще напуска, той все пак беше разтревожен.
— Поне предупреди писмено няколко седмици предварително — каза той — какво ще правя, Чарли Брик ще пристигне всеки момент, а и това, което уреждаше за Саламанта Смит? До гуша съм затънал с телевизията.
— Ти си този, който ме научи да бъда твърда в бизнеса и да се хващам за всяка възможност, щом се появи — каза Кери, седна на бюрото му и разклати дългите си крака — съжалявам, Марш, но се вкопчвам. Прати ми Чарли Брик като клиент, ако искаш.
— Слушай, мила. Ти с кого се майтапиш? Не можеш да изработиш големите фирми, те са хванали всеки. Ще се пльоснеш точно на красивото си заоблено задниче.
— Ще видим — засмя се тя — между другото, сега когато съм мениджър на Сънди Симънс, как би ти се сторило тя да ти бъде привилегирован клиент?
— Зарежи. Имам достатъчно народ да обслужвам. Тя е просто още една курва. Ще си получиш урока и ще дойдеш да ми се гърчиш отново за работата си.
— О, така ли? Не бъди толкова сигурен. Е, имам много работи да върша, така че ще тръгвам.
Маршъл стана и я обгърна с ръка през кръста. Той беше мъж с широко лице, малко след петдесетте, и носеше най-доброто, което можеше да предложи Кай Девор. Нищо не можеше да прикрие факта, че единият му крак беше по-къс от другия и че влачи тежко деформиран по рождение крак.
— Знаеш, че ти желая щастие, скъпа — каза той — и повярвай ми, ще имаш нужда от такова.
Когато филмът беше приключен, Джек Милан реши да организира парти в имението си в Бел Еър. Беше поканена и Сънди.
Тя ненавиждаше партитата. Всъщност тя не харесваше пиенето, незначителните разговори в обществото и задявките на пияни стари мъже, чиито жени стояха на не повече от пет фута от тях.
Щеше да присъства цялата холивудска глутница. Тъй като беше в центъра на рекламата, много известни актьори й предложиха среща, но тя отхвърляше всичко.
— На кого е потрябвало това? — каза тя на Кери. — Не ми е приятно да излизам, ако не съм с някого, с когото наистина искам да бъда.
Кери сви рамене.
— Ти сама си уреждаш личния живот. Прави каквото ти харесва.
И Сънди правеше точно това. Тя си купи йоркширски териер и купчина книги и всяка вечер си стоеше в къщи да чете.
Тя си спомняше за последното си изживяване с мъж, съпруга си, и затова не се чувстваше способна на каквато и да било нова връзка — колкото и неангажираща да е. Заради това беше избягала от Рим.
Всичко това изглеждаше като че ли се беше случило вчера, а не преди три години, когато беше представена за първи път на Граф Паоло Дженера Рицо. Беше в Италия седем месеца и все още мислеше често за Раф. Най-накрая Паоло я накара да го забрави.
Той беше романтичен, умееше да накара една жена да се чувства изключително красива. Той непрекъснато я ласкаеше, обсипваше я с цветя, гледаше единствено в нейните очи с обожание. Когато влизаха в ресторант, хората ги заглеждаха. Каква двойка бяха! Колко ги обичаше пресата и колко Паоло обичаше пресата. Ожениха се три месеца по-късно.
Няколко седмици след това Сънди откри истината за Паоло. Един ден тя го намери в банята: коженият му колан беше здраво стегнат около ръката му, очите му бяха изпъкнали, тъкмо си забиваше спринцовка във вената.
Тя извика ужасена. Очите му изскочиха още повече и изкривиха неговите арогантни римски черти, после иглата благополучно влезе, той бързо пое дъх и й обърна гръб.
Тя изхвръкна от стаята.
Когато той излезе, лицето му беше спокойно.
— Не се бой, малката ми — каза той. — Няма нищо нередно в това да се инжектирам веднъж дневно според съветите на моя лекар. Не исках да ти казвам преди, но сега…
Той сви рамене, съвсем спокоен.
— Защо? — попита Сънди, все още ужасена от видяното.
— О, депресия, нали знаеш, нищо кой знае колко сериозно.
— Никога не съм те виждала в депресия.
— Това е заради добрия ми лекар. Виждаш ли? Няма за какво да се тревожиш.
— Да — каза тя сковано. — Но защо трябва сам да си слагаш инжекции? Това е ужасно.
— Не мога да безпокоя лекаря всеки ден, нали? Затова той ми показа какво да правя и аз просто го правя. Виж, лесно е. Хайде да те заведа на обед. Направи се bellisima2.
По-късно те излязоха от апартамента и потеглиха с ламборджиното на Паоло към брега, където обядваха с приятели, после играха миниголф и лежаха на пясъка на Фрегени. Паоло я беше успокоил. В края на краищата, щом лекарят му беше казал да го прави, тогава всичко беше наред.