Тя се наслаждаваше на следобеда. Трябваше да започне работа във филма на следващия ден и беше добре да си поотпочине.
Снимането на новия филм започна и този път гласът й не беше дублиран. Тя произнасяше репликите си на италиански, което отне цялото й време и внимание. Паоло идваше да я вземе след работа и те вечеряха с приятели. Щом пристигнеха в къщи, тя се стоварваше на леглото изтощена. Само й хрумна, след като филмът беше приключен, че Паоло вече не я любеше. Също така забеляза, че през нощта, когато той си мислеше, че тя спи, изпълзяваше от леглото и обикаляше из апартамента.
Първата нощ, когато го разбра, тя заспа бързо след това. Но на следващата тя се насили да остане будна и след час изпълзя от леглото и тръгна да го търси.
Вратата на апартамента беше широко отворена, а Паоло не се виждаше никъде. Тя знаеш, че не може да се е облякъл без тя да го види и че не може да е отишъл много далеч само по пижама, затова изчака до вратата и го изненада при завръщането му. Той носеше пакет, който изпусна след като я видя и съдържанието се разсипа — кутия със стъклени ампули, три спринцовки и две шишета големи зелени хапчета.
Те се втренчиха един в друг.
— Защо си станала? Защо ме шпионираш? — попита той студено, докато се навеждаше да събере нещата.
— Вратата беше отворена — заекна тя. — Къде беше? За какво ти е всичко това?
Той затръшна вратата вбесен. После, с присвити и зли очи, я зашлеви и закрещя:
— Шпионираща кучка!
След което тръгна към банята и заключи вратата.
Тя беше слисана. Лицето й беше пламнало там, където я беше ударил. Тя се наведе до ключалката и надникна през нея. Той си слагаше инжекция. Тя изтича в леглото уплашена.
На сутринта той беше очарователен и весел, като че ли нищо не се беше случило.
Сънди откри кой беше неговият лекар и отиде да се види с него. Лекарят беше по-шокиран и от нея. Паоло никога не беше съветван сам да си предписва лекарства. Те заедно обмислиха как да го хванат.
През следващия следобед Сънди излезе, само за да се върне веднага с доктора, който чакаше долу, както се бяха уговорили. Те уловиха Паоло в банята при отворена врата, да си слага инжекция в крака.
До известна степен той изглеждаше облекчен задето са го хванали. Правеше си до пет интравенозни инжекции на ден плюс солидна доза сънотворни, за да се успокои.( Лекарството, което вземаше, беше метадин. Към него след време можеше да се стигне до същото пристрастяване като към хероина.
Лекарят веднага го изпрати в частна клиника и там за първи път Сънди се срещна с мъжа, за когото се беше венчала. Той лежеше в леглото ден след ден, с изцъклен и празен поглед, говореше едва-едва, съвсем безучастен.
Тя идваше да го вижда всеки ден и след няколко седмици той й се примоли да го измъкне, да го заведе в къщи. Той я убеждаваше, че е напълно излекуван.
Лекарят каза не, било твърде рано. Но тя изпитваше съжаление към него, като го гледаше как само лежи. Беше убедена, че в къщи ще си бъде както преди.
Тя убеди лекаря да го пусне и за два дни в къщи той се възстанови като по чудо. Беше същият очарователен и уверен мъж.
Разбира се, беше се върнал към наркотиците.
Следващите две години бяха истински кошмар. Тя се превърна в негова медицинска сестра, враг, шпионин, мисионер и надзирател. А той минаваше от лекар на лекар, от болница в частна клиника, с интервали в къщи — по общо мнение излекуван. Но тя винаги откриваше истината и той се връщаше при друг лекар.
Превърна се в посетителка, в болногледачка. Трябваше и да работи колкото се може повече, защото изведнъж парите свършиха, а семейството му не желаеше да се забърква в това.
Краят дойде една сутрин, когато тя се събуди разтревожена. Паоло си беше вкъщи от една седмица, спрял с наркотиците, просто си лежеше в кревата, вторачен в тавана, някога хубавото му лице беше небръснато и изпито. Сега той не беше до нея.
Тя изтича първо в банята. Вратата беше заключена. Тя почука и го извика по име, но не получи отговор. Погледна през ключалката — той лежеше на пода съвсем неподвижен.
Обхваната от паника, тя извика лекаря и те двамата изкъртиха вратата.
Паоло беше мъртъв. Починал от свръхдоза.
При следствието заявиха, че смъртта е била инцидентна. Сънди не беше убедена в това.
Тя изтърпя клюките за няколко седмици, после се появи възможността да замине за Холивуд и тя сграбчи шанса.
Рим вече не й харесваше.
— Виж, наистина мисля, че трябва да отидеш на това парти на Джек — каза Кери за втори път.
Сънди се взираше през прозореца, сгушила малкото си кученце.
Знаеш ли, че съпругът ми се самоуби? — попита тя.