Выбрать главу

— Съжалявам за онази вечер — каза той. — Нека просто да го забравим. Бях пиян, както и ти.

Тя се усмихна със стиснати устни.

— Но аз не искам да го забравям. Беше ми приятно, а на теб?

— Разбира се, че ми беше. Но нали знаеш, скъпа, малко е сложничко. Клей е мой приятел и аз искам да си остане такъв.

Чарли беше объркан от насоката на разговора. Мислеше, че Натали ще говори за Борна.

— Клей е лайно — каза Натали твърдо. — Въшливо, егоистично лайно! Знам всичко за малките момичета, които чука. Защо да не се позабавлявам и аз? Ти ме харесваш, нали, Чарли? Е, разбира се, знам, че е така.

Тя стана бавно и тръгна към него.

Той отстъпи ловко.

Тя обви врата му с ръце и започна да го целува.

Как, по дяволите, да се отърве от това?

— Винаги съм те харесвала — шепнеше тя — Лорна въобще не ти подхождаше. Винаги съм чувствала, че има нещо между нас — нещо особено, а ти?

Телефонът иззвъня и той с облекчение се освободи от нея, за да отиде да го вдигне.

Беше Джордж, който се обаждаше от фоайето.

— Мислех си, че ако не ви трябвам, за час мога да се отбия до Хейуърд’с и да взема костюмите ви.

— Какво, сега ли? — каза Чарли високо и с раздразнение.

— Не трябва, просто си помислих…

— О, Боже. Добре. Предполагам, че ще трябва. Веднага слизам.

Той затвори на слисания Джордж.

— Какво има? — попита Натали.

— Работа. Някаква шибана среща, за която бях забравил. Жалко, скъпа, каква тъпотия.

— Да почакам ли?

— Господ знае колко ще продължи, по-добре недей.

Тя въздъхна.

— Този, който е измислил телефона, е трябвало да го застрелят.

— Права си.

Той й помогна да си облече сакото и я избута до вратата.

— А с нас — каза Натали. — Какво ще стане?

— Ще измислим нещо — отговори той, като си отбеляза наум, че никога не трябва да остава насаме с Натали Алън.

— Довиждане, скъпи — тя го целуна. — Не забравяй, ще бъдем в Холивуд две седмици след теб. Чакай ме.

Той кимна. Очарователно! В края на краищата Клей не беше толкова щастлив.

* * *

На летището Чарли беше друсан. Беше вцепенен от мисълта за летенето и можа само да се качи на самолета, съвсем намотан. Преди да тръгне за летището беше изпушил две дози и сега самолетът му изглеждаше като красива голяма птица, готова да го приеме. Той се усмихна любезно на фотографите, като правеше смешни физиономии за тях и размахваше очилата си с рогови рамки във въздуха.

Джордж му изсъска:

— Нали знаете, че не харесвате снимките си с очила.

— О, да, много, много действително — отговори Чарли с най-добрата си индианска интонация.

— Чао, Чарли, успех — извика един от фотографите.

Една красива стюардеса дойде да ги придружи до фоайето на ВИП.

— Излитаме след десет минути — каза тя. — Да ви донеса ли питие?

Той кимна:

— Двоен скоч, скъпа.

Имаше нужда от това.

Щом се отдели от земята, той изпадна в дълбок сън.

9.

Домът на Джек Милан беше между акри поля заобиколени от електрифицирани огради. На входа имаше малка къщичка за пазачите. Никой нямаше достъп до голямата къща, освен ако не го пуснеше стражата. Това се дължеше на факта, че Джек имаше пет деца и в миналото бяха отправени няколко заплахи за похищение. Въпреки че децата вече бяха пораснали, той предпочиташе да не рискува.

Сънди седеше нервна в колата, докато шофьорът подаваше поканата й на пазача. След това колата се плъзна по дълга алея до голяма бяла къща в колониален стил.

Сънди се чувстваше нервна. Отначало беше решила, че Кери е права и трябва да отиде с придружител. Тя беше сигурна, че няма да познава никого. След смъртта на Паоло тя мразеше да бъде сред хора. В действителност беше на тръни цялата вечер.

Изглеждаше фантастично в дългата си черна рокля с пайети, която беше ушила за един филм в Италия. Не носеше нищо под нея и тялото й беше показано в най-благоприятна светлина.

Един иконом я поздрави и я поведе през къщата към наклонени ярко осветени тераси.

— Мис Сънди Симънс — обяви той по високоговорителите и я остави там.

Много хора, които пиеха на терасите, се обърнаха да я видят. Името й вече беше известно.

Зряла жена на около четиридесет години дойде при нея и протегна ръка.

— Здравей, скъпа Сънди, аз съм съпругата на Джек, Ели. Много се радвам, че те виждам. Ела с мен за да те представя.

Сънди веднага хареса топлата пълничка Ели. Тя я последва до една група и скоро лесно се включи в разговора.

Нямаше да е съвсем зле. След вечерята щеше тихо да се измъкне. Щеше да е изпълнила задължението си.