Тя говореше с един изрусен актьор, известно педи, и с една по-възрастна червенокоса жена, която държеше покровителствено педито за ръката, за да не реши изведнъж да отлети на някъде, когато чу глас на момиче:
— Сънди. Страхотно е, че те виждам. Как си?
Тя погледна момичето. Изглеждаше много курвенски, с дълга руса коса и гърдеста фигура, напъхана в лъскава червена рокля. Сънди си спомняше, че я е виждала някъде преди, но да я убият не можеше да се сети къде.
— Здравей — каза тя.
Момичето се засмя.
— Не ме ли помниш? Динди Сайдн — приятелката на принц Бено. Ходехме заедно на плаж в Рим. Ти и Паоло — господи, съжалявам, мисля, че не трябваше да го споменавам. Това, което се случи беше толкова ужасно. Бено беше съкрушен. Все пак спомняш си за мен, нали?
— Да, разбира се — тя бегло си спомни за нея.
— Е, тук съм. Обратно в родния ми град — продължи Динди — просто не се получи с Бено. Все пак предложиха ми филм и ето ме отново тук. Ще ми повярваш ли, че трябваше да бия път до Рим, за да ми предложат работа тук? Не е ли смешен животът? Ти изглеждаш страхотно. Добре ли прекарваш? Рекламата ти е чудесна. Хей, срещна ли се вече със Стив Магнъм? Много ще се радвам да го видя. Познаваш ли го?
Сънди поклати глава. Разбира се, знаеше кой е той. Филмова звезда, кръшкач, женен четири пъти все за известни дами, милиционер. Поне това можеше да се прочете за него.
— Той е голям приятел на Джек Милан — Каза Динди — така че предполагам ти ще се срещнеш с него. Не съм срещнала още Джек. Тук съм с един жалък оператор. Не познава никого. Не мога да разбера как, по дяволите, са го поканили изобщо. Между другото, къде си отседнала? Нека излезем заедно.
— Шато Мармон. Но наистина не излизам много и…
— Скоро ще променим това. Мога да те уредя с някои от истинските. Нещата малко затъпяват тук, ако се движиш само с важните клечки. Съгласна съм, че сцената е страхотна, но малко действие няма да навреди. Ще ти се обадя, сега трябва да препускам, ей там е един режисьор, на когото от няколко седмици съм хвърлила око.
Динди се извъртя в тясната си рокля и Сънди изведнъж се оказа сама. Тя се огледа. Скоро, надяваше се тя, ще сервират вечерята и нейното мъчение ще приключи.
Тя се чувстваше много самотна, но това беше постоянното й чувство от смъртта на Паоло насам. Няколко месеца преди това тя го беше гледала как деградира. Дали някога ще забрави фокусите, които правеше за да прикрие наркотиците от нея? Заравяше ги като куче под плочките в банята, криеше малки дози под дюшека, в поставките на осветителните тела, дори на тесните первази от външната страна на прозорците. Накрая тя мислеше за развод и седмицата преди той да умре го беше заплашила с това. Той плака като дете, пламенно й обещаваше колко добър ще стане, как този път ще се излекува.
— Сънди, скъпа — Ели Милан я побутна — слагам те на една маса с Джек. Маса номер две, ще видиш картичката с името си за мястото. Опитвам се да настаня всички.
Тя се усмихна.
— Благодаря ви.
Тя последва групичките хора, които бавно се отправяха към масите.
Динди седеше сериозна на една маса, ръката й беше небрежно положена върху рамото на дебел мъж. Очите му бяха залепени върху бюста й.
— Здрасти, Сънди — Джек Милан й махна от маса номер две.
Тя се приближи, отвърна с усмивка на усмивката му и се ръкува с хората, които вече бяха седнали там и които той й представи. Еб Стейн беше между тях със съпругата си — дама с конско лице, която гледаше кръвнишки.
Тя беше настанена до Джек, от другата й страна и имаше два празни стола.
— Изглеждаш чудесно — каза й той — страхотна си и във всекидневниците. Разбрах, че от Рейдиант ти предлагат договор.
— Да, те ми предложиха договор, но няма да го приема. Не вярвам на дългосрочните договори, много те ограничават.
Всички замълчаха шокирани.
Еб каза:
— Щях да приема, ако бях на ваше място.
— Аз се оправих не зле — каза спокойно Джек — вече съм с Рейдиант седемнадесет години.
— Не, хлапето е право — Стив Магнъм се беше появил, придружен от последната си стабилна приятелка Анжела Картър.
Той седна до Сънди.
— Зарежи го. Дългосрочните договори са неща от миналото. Рейдиант е кажи-речи единственото останало студио, което кара хората да подпишат и след това ги набутва в трета глуха. Не им позволявай да те убедят, хлапе.
— Няма — отговори тя, като се опитваше да откъсне поглед от него.
Лицето му беше толкова познато. В Рио, когато беше още ученичка, той беше любимата й филмова звезда.
Стив Магнъм беше съвсем запазен. На петдесет той носеше годините си с класа. Едва ли имаше пет фута и единадесет инча3 и беше много слаб — жлъчните му критици го описваха като мършав — но скулестото ум лице още беше запазило същото неутолимо изражение, което го беше направило супер звезда преди около двадесет и пет години. Стив Магнъм беше легендата на своето време. Жените бяха луди по него. Дори на бившите му четири съпруги не им омръзваше да повтарят, че винаги биха си го върнали. Беше сам вече от осем години и по рубриките във вестниците непрекъснато се питаха коя ли ще бъде следващата мисис Магнъм. Имаше кандидатки, но повечето хора, които бяха запознати с нещата, се обзалагаха, че въобще няма да има друга мисис Магнъм. Някои дори твърдяха, че би могъл да се върне при първата си съпруга, от която имаше три деца.