Докато се целуваха, тя се протегна към пода и изпод кревата извади малък пистолет, който насочи към главата му.
Свършвайки с целувката, тя прошепна:
— Сбогом, мистър Фаунтин.
С бързо движение той я отхвърли то себе си и измъкна пистолета от ръката й.
Тя се сви на пода и го погледна втренчено.
Той се засмя.
— Повече късмет следващия път, скъпа, нямаш работа с бойскаут.
Тя вдигна ръка, опита се да го удари и един глас извика:
— Стоп.
Сънди Симънс вдигна ръце, за да се прикрие. Гардеробиерката бързо донесе един халат и я заметна с него.
Еб Стейн, режисьорът, се приближи. Той беше дебел и дъвчеше една древна воняща пура. Обърна се към мъжа, който лежеше на кревата и му каза:
— Съжалявам, Джек, твърде много цици.
Джек Милан се захили. Той беше добре запазен четиридесет и деветгодишен мъж с блестяща черна коса и усмивка, която го беше задържала по върховете на бизнеса двадесет години.
— За мен никога няма достатъчно цици, Еб, старо момче.
Всички, които чуха се засмяха, с изключение на Сънди, която се сви нещастна на пода и придърпа халата около себе си.
Защо въобще се съгласи да участва в този филм? В Италия, всъщност в повечето европейски страни на нея гледаха почти като на звезда, а тук в Холивуд я третираха като едно нищо.
Еб се обърна към нея:
— Слушай, сладурче, знам, че имаш там един страхотен чифт топки, но просто ги дръж насочени към мистър Милан, а?
— Съжалявам — каза тя напрегнато — просто е много трудно, когато той ме хвърля на пода. Може би, ако ми разрешите да нося нещо прикриващо, както исках…
— Не, така нещата ще изглеждат още по-зле.
Той имаше предвид „месата“, които някои жени филмови звезди настояваха да носят при заснемането на голи сцени. Това бяха кръгли чашки с телесен цвят, които покриваха зърната. Сънди беше помолила да ги носи, но договорът й за филма постановяваше, че тя ще прави това, което поиска филмовата компания, а те не искаха „меса“. Така че, като се изключат един миниатюрни бикини, тя беше цялата на показ пред всички от екипа, който като че ли се беше удвоил днес.
Тя се ужаси от мисълта, че трябва отново да свали халата.
Еб каза, като че ли четеше мислите й:
— Лягай на кревата, нека ти покажа какво имам предвид. Имаш ли нещо против, Джек? Мога ли да заема мястото ти?
— Дали имам нещо против? Само ми дай един скоч и цигара и ще снимам тази сцена цял ден!
Смехът се усили и Сънди неохотно свали халата. Мъчеше се да не обръща внимание, стараеше се да не забелязва ухилените лица, които я зяпаха.
Тя легна в кревата, частично покрита под чаршафите.
— Сега нека да го направим в забавен каданс — каза Еб. — Покажи ми как я отхвърляш от себе си.
Силните ръце на Джек бавно я вдигнаха и я завъртяха настрани. Дебелите ръце на Еб я прихванаха и сега двамата мъже я държаха.
— Опитай се да я задържиш така завъртяна към теб — каза Еб — точно това е, чудесно. А сега на пода, скъпа, когато ти опитваш да го удариш, просто трябва да си с гръб към камерата. Ето така.
Той още веднъж прихвана тялото й и този път тя беше сигурна, че дебелите му ръце не се плъзнаха случайно по гърдите й.
— Сега ще спрем за обед — той се обърна към Джек Милан, който слезе от кревата обут в оранжеви къси жокейски гащи и къси чорапи в тон. — Всички да са тук точно в два часа. Хайде, Джек, ела да те черпя едно уиски.
Сънди бавно тръгна към съблекалнята си. Едва се удържаше да не заплаче. Беше толкова унизително да се отнасят така с нея. Мислеше си, че ще е добре да участва във филм на Джоек Милан, но се оказа, че е само едно от многото момичета в шпионски филм. Беше толкова нетърпелива да напусне Рим, че почти не погледна сценария. А искаше да види и Холивуд; Холивуд беше по-близо до Рио, където тя беше родена.
Сънди имаше щастливо детство. Баща й беше южноамериканец, а майка й французойка. Двете националности бяха много съвместими.
Когато стана на шестнадесет години реше да стане актриса и убеди родителите си да я изпратят в една театрална академия в Лондон. Тя беше най-добрата. В Лондон живееше при по-възрастната сестра на майка си, леля Жасмин. Разбира се, можеше да се връща в Рио всяка ваканция.
Родителите й загинаха в автомобилна катастрофа два дни след като тя беше тръгнала.
Сънди беше съкрушена. Тя обвиняваше себе си, като мислеше, че ако беше там, това можеше и да не се случи.
Баща й почти не беше оставил пари. Щедър човек, той живееше на широко, харчеше много и раздаваше заеми на всички.
След погребението Сънди реши да остане в Лондон и да продължи учението си. Имаше няколко хиляди лири, които майка й беше оставила.