Выбрать главу

— Разбрах намека ти, благодаря.

Те поискаха сметката и Кери подкара колата надолу по Сиенега към Сънсет, като остави Сънди пред Шато.

— Когато се върнеш от Мексико, трябва наистина да ти намерим къща или апартамент, а ти трябва да си вземеш кола.

— Мисля, че бих искала малко място на брега.

— Ще поразпитам и ще видя какво има. Ще говорим по-късно. А, между другото, утре ще пуснем съобщението за филма на пресата, така че бъди на разположение.

Тя махна и потегли.

Сънди бавно влезе вътре. Беше решила да прекара следобеда край басейна. Времето беше толкова горещо, че тънките й памучни панталони и риза лепнеха по тялото й.

Старата жена на рецепцията я повика:

— Има още цветя за вас, мис Симънс. И писмо от Англия. Чудех се дали ще ми дадете марката? Внукът ми ги колекционира, знаете ли? Една млада жена ви очаква, седи ей там.

Сънди погледна изненадано и видя едно момиче, отпуснато върху стол, слънчеви очила закриваха очите й.

— Коя е тя?

Старата жена се протегна към поставката за съобщения.

— Динди Сайдн.

— О!

Сънди си я спомняше от партито на Джек Милан — момичето, което беше познавало Паоло. Какво, по дяволите правеше тя тук?

Сънди взе цветята и писмото, внимателно отлепи марката и я подаде на старата дама. Беше от леля й: щеше да го прочете по-късно.

Бележката, която придружаваше двете дузини рози, гласеше: Кога ще си промениш решението? С. М.

Тя се приближи до момичето на стола и леко я побутна.

Динди подскочи на стола като уплашен заек.

— По дяволите! — възкликна тя високо. — Сънди! О, и ти си ми донесла цветя — колко мило!

Тя се изправи. Носеше стегнати оранжеви къси панталони и къс потник. Оголеният й корем беше загорял.

— Познай какво ми се случи. Карах си по Сънсет хубавия тъндърбърд и гадното малко чудовище взе, че гръмна! За щастие това се случи на по-малко от две пресечки оттук, точно до една бензиностанция, и един чаровен монтьор с мускули като на Супермен, ми го поправя. Спомних си, че ти живееш тук, така че реших да пропилея следобеда с теб. Той ще го докара тук, когато го оправи. Трябва да го видиш — истинска машина за секс!

Извиненията напираха на устните на Сънди, но тя мразеше да лъже, а и все пак момичето просто се опитваше да се държи приятелски.

— Това е чудесно. Мислех си да седна край басейна, така че ако искаш, ела с мен.

— Ей, страхотно. Ще взема назаем едни бикини. Тенът ми ще стане още по-страшен. — Тя огледа корема си.

— Само се качвам догоре и ще ти сваля едни бикини.

Динди я прегърна.

— Ще дойда с теб.

Горе Лимбо, малкото куче на Сънди, дойде с подскоци да ги поздрави. В стаите беше много задушно и Сънди включи климатичната инсталация.

Динди започна да се мотае, като вземаше и оглеждаше всичко.

— От кого са всичките тези цветя? — попита тя.

— Просто от един приятел — кратко отговори Сънди.

— Много добър приятел — каза Динди и се захили. — Обожавам добрите приятели. Веднъж го направих с един приятел върху шест дузини червени рози. Беше върхът, страшно секси. Само че той не можа да свърши, каза, че миризмата го смущава. Някои момчета са толкова странни.

— Ето ти — Сънди й подаде бански в зелено и бяло.

Динди съблече шортите си и потника и показа, че не е облякла нищо под тях. Тя сложи бикините.

— А бе жена, ти имаш големи цици — дай ми малко памук да подплатя тия работи. Бих желала и аз да имам големи, момчетата наистина ценят това.

Сънди забеляза, че и Динди не беше плоска.

Те слязоха долу с асансьора и изминаха малкото разстояние до басейна. Беше почти пусто, като се изключат една възрастна жена с огромна шапка с цветя и един мускулест мъж, разперен и покрит с плажно масло.

— Няма много живот тук — каза Динди с нотка на разочарование. — Трябва да се преместиш в „Бевърли Хилс хотел“, там басейнът винаги е оживен.

— Слушай, Динди, нека да изясним нещата. Аз не търся емоции. Обичам спокойствието и тишината.

Динди повдигна оранжевите си слънчеви очила и я загледа с недоверие.

— Съжалявам, не знаех, че съм в такава величава компания. За някой, който не иска да привлича внимание, ти като че ли си подходящата партия. Искаш ли да си отида? Да се чупя и да те оставя на твоето спокойствие и тишина?

— Не, просто исках да знаеш, това е всичко.

— Е, знам го. Ей, аз ще отида да помоля онова приятелче да ми услужи с малко от неговото масло. — И тя отиде.

Сънди реши, че я харесва. Тя беше приказлива, шумна и очевидно настойчива с мъжете, но имаше нещо честно и очарователно в нея.