Тя се върна след десет минути, като носеше триумфално едно шише с плажно масло.
— Това е Бранч Стронг — обяви тя. — Той е от Ню Йорк за пробни снимки. Дава го и по двата начина.
— Как разбра? — попита Сънди учудено.
— Имам нюх за тези неща. Все пак тук го е довел Сам Плам, който е агентът на хомосексуалистите.
Сънди разтри малко масло по себе си и легна по гръб. Хубаво беше да се научиш да познаваш хората. Кери беше казала, че тя е странна, защото седи сама през цялото време. Е, Кери не знаеше цялата история за Паоло. За болката, която той беше оставил след себе си и парещото чувство на вина, което тя знаеше, че няма причини да изпитва, но не можеше да го преодолее.
Скоро Бранч Стронг (бившия Синди Блъмкор от Бронкс) дойде, като се полюляваше. Той имаше гладко, добре изглеждащо лице, без следа от воля.
— Здравейте, малки дами — каза той. — Горещо ли ви е?
— Да — ухили се Динди. — Ей, Бранч, това е Сънди Симънс.
— Радвам се да ви видя — каза той, като триеше мазни ръце по корема си с изпъкнали мускули.
Мислеше си, че никога не е срещал толкова красиво момиче и тялото й, ау, каква двойка щяха да бъдат те двамата!
— Кога са ти пробните снимки? — попита Динди.
— Утре — отговори той нервно. — Стискайте палци.
— Можеш да разчиташ — закикоти се тя. — Ще си кръстосам и краката, но това ще е много досадно.
Сънди стана.
— Мисля да поплувам.
Тя отиде до дълбокия край на басейна и скочи от ниския трамплин. След това изплува една дължина под вода.
Бранч я гледаше с възхищение.
— Тя наистина е голямо нещо — каза той с нотка на респект.
— Да — съгласи се Динди. — Но е много схваната, не живее, нали загряваш?
— Ъ?
— Зарежи я.
Тя реши, че Бранч Стронг е голямо, добре изглеждащо парче рус идиот. Той още гледаше Сънди в басейна, устата му беше увиснала отворена, езикът му нервно подскачаше нагоре-надолу. Динди трябваше да признае, че Сънди наистина изглеждаше фантастично, но като че ли нямаше много индивидуалност, всъщност малко тежка гемия. Динди се чудеше какво ли ще каже, ако й разкаже за преживяването, което тя и нейният римски приятел, старият принц Бено, бяха имали с хомосексуалния й съпруг, този, който се беше самоубил. Три дни заключени в стаята на един хотел в Рим. Какво време беше. Само няколко седмици преди да се самоубие.
Сънди излезе от басейна и легна.
— Страшно е приятно, трябва да влезете.
Тя простря мократа си коса на облегалката на стола и затвори очи. Слънцето припичаше и докато то изсушаваше малките вадички вода по тялото й, тя задряма.
Бранч не сваляше очи от нея.
12.
Хърбърт Линкълн Джеферсън се усмихна доволно, като показа един почернял зъб в редицата от блестящи бели зъби. Толкова обсебен от идеята за чистота на тялото, той беше зарязал напълно устата си, като почистваше зъбите си само когато се сетеше, а това не беше много често.
Той стоеше под ръждясалия душ, сапунисваше слабото си тяло без косми се хилеше непрекъснато.
Беше му отнело две седмици, но най-накрая беше успял. Беше написал писмо на Сънди Симънс с такива поетични мръсотии, че само мисълта за него го вдъхновяваше — въпреки че само пред пет минути се беше изпразнил в едно пластмасово пликче, което щеше да изпрати със скъпоценното писмо.
Той натри хубавия си щръкнал член със сапун и се почувства горд от себе си. Какъв мъж беше! Какво удоволствие и вълнение можеше да подари на всяка жена!
Чукането си заслужаваше. Веднага щом видя Сънди, той разбра, че това беше момичето за него. Анжела Картър да върви по дяволите заедно с всички други получателки на старите му писма. Това беше жената, за която беше мечтал. От светлокестенявата й грива до закръгленото й чувствено тяло. Дори ходилата й, които надничаха към него от златните й сандали, бяха секси.
Докато я караше към дома на Милан, той я наблюдаваше в огледалото за обратно виждане. Един път големите й кафявожълти очи се срещнаха с неговите и той се изкашля дискретно, като направи някаква забележка за времето.
След тази нощ той се надяваше, че отново ще му възложат да я вози, но нямаше късмет. Ето защо той започна да съчинява писмото си. Отначало сам не одобряваше опитите си. Първото писмо трябваше да бъде нещо специално, нещо което да интригува и да я възбуди така, че да поиска да се срещне с мъжа, който е така страстен и умел.
И сега най-сетне беше написал такова писмо. Шедьовър! Финалните акорди бяха за това, какво трябва да направи със съдържанието на пластмасовото пликче. Утре той ще да седи и да си представя как тя чете писмото и изпълнява инструкциите му. Той ще напълни ново пластмасово пликче и ще й напише друго чудесно писмо, в което ще й обясни, че второто пликче е напълнено, докато си е представял как тя с много любов се е оправяла със съдържанието на първото.