Измяната на Мишел беше страхотно лично разочарование. Но той трябваше да признае, че от професионална гледна точка това може би беше най-доброто.
Той се облече, преди да тръгне за дома на Сай. Дрехите му отразяваха новия Чарли Брик, свободния разведен Чарли Брик, слабия Чарли Брик.
Носеше кафяви памучни панталони и свободна риза в индийски стил. Оправи очилата си с рогови рамки и като се взираше в образа си в огледалото реши, че може би трябва да опита с оцветени лещи, нещо ново.
Джордж го чакаше в едно червено мазерати пред хотела.
— Мисля сам да карам тази вечер — каза Чарли.
Чувстваше се добре. Толкова добре, че дори изпрати на Мишел телеграма, с която я поздравяваше.
— Сигурен ли сте? — попита Джордж със съмнение.
Колата винаги беше в ужасно състояние, след като Чарли я беше карал.
— Разбира се, че съм сигурен. Ти вземи мерцедеса и иди се позабавлявай. Ще те видя утре сутрин.
— Добре.
Джордж беше доволен от перспективата да една свободна вечер. Беше му писнало да седи в хотела всяка вечер и да се мъчи да развеселява Чарли. Той излезе от колата.
Чарли се качи в колата и натисна газта, харесваше му звука на пуснатата на воля мощ.
Едно симпатично момиче, което излизаше от хотела с малък пудел, се обърна и го изгледа. Той й намигна, тя му намигна в отговор.
Защо, по дяволите, беше помолил Маршъл да го урежда? Той можеше да се уреди прекрасно и сам.
Съпругата на Сай Хамилтън младши, Емералд, беше пияна. Тя беше привлекателна жена с дълга права черна коса, разделена по средата. Беше облечена в домашна пижама и пиеше неразредено шотландско уиски с лед, докато правеше мръсни забележки на всяка реплика на мъжа си. Тя се увеси на ръката на Чарли, леко се поклащаше и издишваше отровни алкохолни пари в лицето му.
Маршъл хвана Чарли за ръката, докато те влизаха във венецианската столова.
— Не обръщай внимание на Емералд — прошепна той. — Тя винаги е поркана. Вероятно ще се опита да те хване за хуя под масата. Просто се прави, че не забелязваш нищо.
— Какво? — Чарли реши, че мисълта Емералд да го награби е много забавна, но невероятна, като се има предвид, че съпругът й е точно тук.
Трябваше да те предупредя предварително — промърмори Маршъл. — Сай много ще се стегне ако кажеш нещо. Тя прави тази сценка с всеки, по този начин му го връща.
— Защо?
— Това е дълга история. Накратко казано, след като се ожени за някоя, повече не може да го вдигне. Той ходи на психоаналитик за тази работа.
— Да, мисля, че би трябвало да го стори.
Чарли веднага усети съчувствие към Сай. В какво ужасно положение беше. Той винаги тайно се страхуваше, че един ден такова нещо може да се случи и с него.
Четиримата седнаха да вечерят, обслужвани от две прислужнички мексиканки в колосани униформи в бяло и черно.
Емералд веднага събори една чаша вино и обвини Сай, че е бутнал лакътя й. Те се скараха като две деца, като дори не докоснаха пъпеша и пармската шунка, които бяха сложени пред тях.
Маршъл и Чарли ядяха, като се опитваха да не обръщат внимание на караницата.
Маршъл каза тихо:
— Една млада дама ще дойде при теб в хотела в единадесет часа. Тя е мило хлапе и е голяма твоя почитателка. Всъщност тя е една доста обещаваща изгряваща актриса. Обикновено не се хваща на срещи с непознати, но както ти казах, тя е голяма твоя почитателка. Ще ти хареса, името й е Динди Сайдн.
— Страхотно — Чарли повдигна вежди. — Това така ли ще продължи цялата вечер?
Той посочи към караницата в ъгъла.
— Не. Всеки момент тя ще хвърли нещо по него и ще излезе. Ще се върне за десерта.
Изведнъж Емералд скочи, изреди една поредица от четирибуквени думи по адрес на Сай, хвърли по него панера за хляб и изфуча навън.
— Курви! — възкликна Сай.
В съответствие с предсказанието на Маршъл тя се появи отново за ягодовия сладкиш. Беше се преоблякла в копринена рокля дълга до земята, която й беше прилепнала като втора кожа, беше цепната от шията до пъпа й и показваше леко почерняла кожа и почти плоски гърди.
Тя се усмихна на всички и седна, като отпиваше уиски от голяма чаша, която беше донесла със себе си.
Сай продължи да разказва за последната си продукция.