Тя потисна смеха си. Тя попушваше трева отвреме-навреме от четиринадесетгодишна. Тя внимателно пое кафявата цигара и изпуфка, като престорено се закашля леко. Смеската беше много слаба, изобщо нямаше ефект.
— Умно момиче — Чарли беше доволен.
Той я пое от нея и дръпна силно и продължително. Това беше единственото нещо на света, което наистина го отпускаше.
Те легнаха на дивана и си разделиха останалото. Динди се отчая, че той няма да предприеме нищо. Но най-накрая той започна отново да я целува и пусна ръцете си по цялото й тяло.
Тя въздъхна, размърда се, изстена и каза:
— Чувствам се чудесно, ти ме караш да се чувствам чудесно.
След това той нежно започна да сваля роклята й и да работи по гърдите й през горнището на сутиена й специално от Фредерикс — черна дантела с розови набори, да целува зърната й, докато те щръкнаха втвърдени. Тя потисна в себе си желанието да му изпищи какво трябва да направи. Беше толкова бавен. Пет минути си игра с гърдите й. Тя искаше да й го забие здраво, но той не предприемаше нищо в тази насока. Мамка му! — помисли си тя — мамка му! мамка му! мамка му! И тя заизвива, докато най-накрая стигна до един незадоволителен оргазъм.
Без да усеща това, Чарли продължаваше да си играе със зърната й. Тя се беше превърнала в една купчина нерви и наум му крещеше да спре.
Дали малкото момиченце можеше да го хване за члена?
Защо не, ако е едно пияно малко момиченце?
Тя ловко се измъкна от него и се пресегна към дюкяна му. Какви, по дяволите, бяха всичките тези копчета?
— Мога ли да те докосна? — попита тя срамежливо.
— Разбира се, скъпа, разбира се.
Той стана бързо, като се чувстваше малко виновен, че я беше принудил тя да го поиска, и бързо се измъкна от панталона си.
Преди да успее да седне, тя закрепи устата си върху него като мида и бързо го доведе до оргазъм.
Той изпусна дълъг и мъчителен стон.
Тя го пусна и се тръшна на дивана, като мърмореше:
— О, Чарли, никога не съм правила това преди. Ти си толкова секси. Толкова си страхотен.
Той се усмихна. Да, можеше да накара жените да се чувстват добре. Филмова звезда или боклукчийка, той беше добър любовник. Това сладко момиче току-що беше казало това?
Телефонът иззвъня и той зашляпа към него, като се чувстваше глупаво само по риза, чорапи и очила с рогови рамки.
Динди лежеше, доволна от себе си. Определено играеше добре картите си. С малко повече късмет щеше да получи някоя малка роля във „Въртележка“, плюс може би някоя клюка, че е приятелка на Чарли Брик. Винаги беше добре да си до звезда — води те на всички подходящи партита и премиери, където важните хора ще те забележат. Той очевидно я харесваше. Тя можеше да види, че голямата му торба е укротена и Господи, тя беше най-добра за тази работа. Най-важното за един мъж беше да му обясняваш сладкодумно какъв жребец е.
Чарли беше изненадан да чуе Клей Алън по телефона. В Лондон беше ранно утро и тъй като Клей пристигаше в Холивуд следващата седмица, той се чудеше какво може да иска. Искрено се надяваше Натали да не е казала нещо. Не че имаше какво да каже, но с тези жени никога не си сигурен. Те си имаха своите начини да изфабрикуват нещата.
Те размениха любезности и след това Клей каза:
— Слушай, старче, има нещо, което по-добре да ти кажа аз, преди някой умник репортер да ти го изтресе. Става въпрос за Лорна. Както знаеш, тя се жени за онзи идиот, приятелю, но има и още нещо, тя е бременна — пети месец.
— Негово ли е? — изломоти глупашки Чарли, беше шокиран.
— Е, със сигурност не е твое. Както и да е, Нали разбра и решихме, че трябва да знаеш.
— Да, да, благодаря, Клей — той остави слушалката.
Лорна наистина беше решила и го беше направила. Сега вече нямаше надежда да се съберат отново заедно, нямаше никаква надежда. Неговата Лорна. Бременна с дете от друг мъж.
Той се втренчи невиждащо в Динди, която лежеше на дивана. Русата й коса беше разпиляна около красивото й лице, гърдите й бяха насочени към него, краката й бяха дълги и кафяви. Тя беше най-малко десет години по-млада от Лорна, една истинска малка красавица. Всичките му приятели в Лондон биха я харесали.
— Хей — каза Чарли. — Нека се качим на мазератито и да отидем някъде — къде да е. Какво ще кажеш за Лас Вегас? Никога не съм бил там. Нека се оженим.
14.
Усмихни се — прошепна Кери на Сънди — изглеждаш като момиче, което току-що е чуло лоша новина.
Сънди послушно си наложи да се усмихне за фотографите, които сновяха около нея и Стив Магнъм. Всъщност, последното нещо, което й се искаше да прави, беше да се усмихва. Беше имала ужасна сутрин. Първо, порнографското писмо с отвратителното му съдържание. След това, за нейно притеснение, малкото й кученце Лимбо някак си се загуби. Тя си представяше как попада на Сънсет Булевард и нямаше търпение пресконференцията да свърши, за да може да продължи търсенето.