Животът беше твърде различен за да може да се приспособи към него. Малък апартамент в Кенсингтън, студеното време и леля Жасмин, която мислеше, че е грях да проявиш каквато и да е привързаност.
Сънди считаше, че това е странно и обезпокоително. Тя имаше нужда от любов и привързаност и като че ли нямаше към кого да се обърне.
Тя се потопи в работата си в академията.
Един ден, след като беше прекарала там година и половина, тя срещна Раф Суза.
Раф беше динамичен млад мъж, в момента най-търсения моден фотограф. Той добре оценяваше това. Той се появи в академията с три слаби манекенки, фризьор, цял комплект оборудване и три огромни кучета. Имаше разрешение да използва интериора на академията за снимки за Вог.
По това време Сънди ходеше с гладко сресана и вързана отзад коса. Поради студа беше облечена поне с три пуловера и торбести панталони. Не употребяваше грим.
Раф моментално я забеляза, накара я да пусне косата си, да клекне при кучетата и да гледа нагоре към трите манекенки.
Тайно тя беше очарована, но пред другите студенти се правеше, че й е страшно досадно.
Когато Раф си тръгна, й подаде визитната си картичка и каза:
— Ако искате да видите снимките, наминете утре към шест.
Ателието на Раф беше на другия край на Фулъм Роуд и й трябваха векове за да го намери. Той почти не я погледна, когато тя пристигна, просто й подаде снимките.
Тя ги изучаваше внимателно. Колко бледо беше лицето й до манекените. Колко тромава изглеждаше под купищата си пуловери.
— На колко години сте? — небрежно попита Раф.
— Почти на седемнадесет. Защо?
— Просто се чудех. Имам една идея, за която може да се окажете подходяща. Искате ли да направим няколко пробни снимки?
— Да, бих желала.
— Ако те излязат добри, това ще значи една седмица в чужбина, плюс всички разходи и сто лири.
Раф не беше глупак. За тази работа той получаваше хиляда лири, а ако вземеше някой добър професионален модел трябваше да се бръкне за доста повече от сто лири. Все пак, той виждаше голям потенциал в това момиче. Фантастичната кожа щеше да изглежда чудесно на цветна снимка, а с подходящ грим и прическа тя можеше да стане хит. Беше му писнало от конвенционални лица. Те всички изглеждаха по един и същи начин. Това момиче можеше да се окаже страшно разнообразие.
В кратката си кариера Раф беше минал през кревата с много от най-големите манекенки, редакторки на списания и изобщо с всяка жена, която можеше с нещо да му помогне. Той беше набит, неугледен, с усмивка на малко дете, която разпалваше жените.
Сега той я пробваше:
— Как мислите? Можете ли да го направите без да причинявате семейни проблеми?
Тя си мислеше колко е мил.
— Да, сигурна съм, че мога. Семестърът свършва утре и аз нямам никакви окончателни планове.
— Страхотно! Да започваме. По-добре ще е да си свалиш дрехите. Ще ти дам да облечеш една риза. А, и пусни косата. Изглежда ужасно така причесана назад.
Тя се замисли. Какви снимки искаше да прави той? Тя се поколеба когато той й хвърли ризата.
Той забеляза колебанието й.
— Това ще бъдат модни снимки, скъпа, плажни истории и харемни далавери. Трябва да видя що за тяло криеш под всичко това. Ако искаш, качи се горе и се преоблечи.
Той се захвана с една камера.
Тя взе ризата, качи се горе и я облече върху сутиена и бикините си. Изглеждаше съвсем благоприлично. След това пусна косата си и тихо слезе долу.
Господи! Раф си помисли, че този път е открил разковничето. Момичето беше прекрасно. Тя имаше най-невероятно дългите крака и той си представи страхотните снимки, които можеше да направи с нея. Гърдите й изпъкваха през ризата; тя имаше много специална походка. Много, много секси.
Един час той прави снимки. Тя позираше съвсем естествено. Той искаше час по-скоро да я измъкне от тази риза. Той я харесваше и мислеше, че тя ще се справи със задачата блестящо.
Всички необходими приготовления бяха направени и те заминаха за Мароко.
Раф, който употребяваше жените само за собствено удобство откри, че е напълно пленен от Сънди.
Поради стечението на нещата с леля й, Сънди прекарваше все повече и повече време с него. На седемнадесетия й рожден ден той я люби и скоро след това тя се премести в ателието му.
Леля Жасмин прие преместването, както и всичко друго в живота, със стиснати устни и мълчаливо.
— Ще се обаждам — обеща Сънди.
Леля Жасмин изрази неодобрението си само със свиване на рамене.
Раф беше първият човек с когото Сънди се сближаваше след смъртта на родителите си. Те живяха заедно няколко месеца, Сънди свърши последния си семестър в академията, Раф се занимаваше с работата си. След това се появиха снимките на Сънди в Мароко и списанието беше заляно от запитвания коя е тя. Имаше предложения да прави реклами на козметика за коса, реклама за зъбна паста, една филмова компания искаше да направи пробни снимки с нея.