— Добре е.
Тя заведе Лимбо в кухнята — даде му месо и вода, после го наблюдаваше как гълта лакомо. След това се преоблече в бели панталони и тениска, среса си косата и си почисти лицето. Бранч изглеждаше приятен — нямаше да й навреди една спокойна вечеря с него.
В спалнята тя забеляза отвратителното писмо, получено тази сутрин, което все още лежеше на парчета в кошчето за боклук. Тя потрепера. Беше толкова гадно, толкова противно. Кери се беше смяла, когато тя и каза за него. „Ще те залеят с такива боклуци. Въобще не си прави труда да ги четеш; това доставя малко радост на някое бедно ненормално момченце. Забрави за това, те не правят нищо друго освен да пишат.“
Дали наистина не правеха? Изглеждаха убедени, че биха направили това, което описваха.
Разбира се, че не правеха. Само дето Сънди имаше неприятно чувство като знаеше, че някъде някой знае къде е и има подобни помисли прямо нея.
15.
Чарли се опита да открие Джордж, но не го намери никъде.
Джордж, който се беше възползвал от свободната си вечер, седеше в стриптийз бар и се любуваше на представлението.
Чарли беше много друсан и отнесен от мисълта да избяга в Лас Вегас с Динди.
Тя беше скептично настроена. Този баровец наистина ли говореше за женитба? Ако това стане, какъв късмет!
Чарли си мислеше: „Да ти го начукам, Лорна. Да ти го начукам, Мишел. Да ти го начукам, Натали. Ще ви покажа къде зимуват раците.“ Всички ще видят колко му пука, когато прочетат вестниците утре.
Той каза на Динди, че няма смисъл да опакова каквото и да било от нещата си, всичко ще й бъде ново в Лас Вегас. После, като нахвърляха малко дрехи в лека чанта, тръгна към мазератито и потеглиха.
Беше леко пътуване, през цялото време без движение по пътя, и Чарли наистина здравата натискаше газта, като се наслаждаваше на звука на мощния мотор. Беше пуснал новата си стереоуредба. Те си поделиха още една доза.
Динди се надяваше, че по дяволите, няма да ги спрат за превишена скорост или нещо подробно. Ако ги гепят, че са пушили трева, щеше да стане готина сцена.
Тя се радваше, че може да го пооправи, докато той шофираше, но при скоростта, с която пътуваха, може би не беше разумно. Все пак не искаше да изглежда твърде нахална — все още. Може би го беше привлякла нейната мнима невинност. Тя се отпусна на седалката и се заслуша в музиката.
Беше около четири сутринта, когато Вегас започна да се мержелее на хоризонта. Той представляваше маса от блестящи неонови знаци, докато пътуваха през централната част. Въпреки часа улиците и игралните зали бяха претъпкани. Беше пилеене на време да си лягаш във Вегас — освен ако не е в името на бизнеса, с който се занимаваш. Чарли никога не беше идвал тук преди, но беше накарал администраторката от „Бевърли Хилс“ да се обади във „Форум хотел“ и да оповести неговото пристигане. Това беше най-новият хотел, построен на главната улица.
Динди беше заспала. Чарли я събуди.
— Накъде е Стрип?
Тя вече му беше казала, че е била тук, макар и не при такива обстоятелства. Срещала се беше с един незначителен крадец на времето, който я беше стоварил тук без нито цент след три страхотни дни, прекарани заедно. Тя се беше повъртяла наоколо, беше поработила като сервитьорка в коктейл-бар, беше го направила с няколко фантастични треньори по плуване и после се беше върнала обратно в Лос Анджелис с един надежден актьор — единственият проблем беше в това, че той говореше за надеждите си по време на цялото пътуване! Това беше преди Рим.
— Продължавай по тази улица и завий надясно горе. — Тя помисли малко и после добави: — Ей, има страхотен нов хотел — „Форум“. Бих искала да отседна там, предполага се, че е върхът, с телевизор в кенефа и автомати за плодове по асансьорите.
Тя реши, че ще е по-добре да иде някъде, където може и да не я познават. Нямаше да е много гот, ако половината крупиета започнат да я поздравяват по име.
— Точно там отиваме.
Те стигнаха до „Форум“ по път с мраморни римски войни — беше много внушително. Няколко изрусени момчета в къси тоги обградиха мазератито, когато то пристигна до входа. Те отвориха вратата, взеха едната чанта и съпроводиха Чарли и Динди вътре.
Чарли поиска да се види с управителя, който пристигна почти моментално — копие на починалия млад Джордж Рафт. Той прецени Динди с леко примигване, поздрави Чарли с поток от думи и им предостави най-големия апартамент в хотела. Той беше спец по разпознаване на знаменитостите и беше свикнал да се справя с всичките им чудати искания. Все пак малко беше шокиран, когато Чарли му каза, че искат да се оженят точно сега и тук.