— Дайте ми един час — каза той.
Чарли кимна. Струваше му се съвсем разумно при неговото настоящо състояние на духа сватбата да се състои в четири сутринта в Лас Вегас.
Динди започваше да усеща тръпки. Кучият син наистина говореше сериозно.
Чарли посочи редицата от магазини из фоайето.
— Мис Сайдн би искала да си купи рокля, а аз искам да се видя с бижутера.
— Разбира се.
По това време управителят беше станал невъзмутим. Чарли му беше мушнал як бакшиш и щеше да има каквото пожелае.
— Ще ви изпратя подбрани модели от рокли в апартамента. Осми номер, нали, бис Сайдн?
Тя кимна. Управителят беше точно от този тип хубави загладени копелета, по които си падаше.
— О’кей, мистър Брик, веднага щом открия бижутера ще ви свържа с него. Междувременно оставете всичко на мен. Ще има ли гости?
Чарли поклати глава.
— Възразявате ли срещу пресата?
— Съвсем не.
Всичко, което Чарли целеше, беше да се появят големи снимки с него и страхотната руса Динди във всички вестници, за да ги видят всички.
Свещеникът беше бедняк от Юга. Навлякъл набързо протрит син костюм, той се взря в двойката пред себе си и провлачено изкара своята версия за сватбена церемония.
Динди забеляза, че ципът му се беше отворил и се опита да потисне смеха си. Тя беше облякла набрана розова рокля и русите й коси се спускаха свободно по раменете й. Изглеждаше като хубава невинна кукла. На пръста си беше сложила огромен диамантен пръстен, подарък от Чарли.
Той също беше забелязал разкопчания цип на свещеника и не можеше да откъсне поглед от там. Старият юнак сигурно е спял дълбоко. Какъв акцент! Той слушаше напрегнато. Това би бил великолепен глас за някой бъдещ филм.
Управителят беше уредил церемонията да се състои горе на терасата, с хотелския фотограф, журналист и двама представители на местната преса с техен фоторепортер. Управителят и неговата приятелка бяха двамата свидетели.
Свещеникът ги обяви за съпруг и съпруга, оригна се дискретно и разтърси ръката на Чарли. После имаше шампанско, снимки и поздравления отвсякъде.
Свещеникът се промъкна до Чарли.
— Ето моята визитна картичка, ако отново ви потрябвам.
Очарователно, помисли си Чарли, току-що се ожених, а той ме пита дали отново ще ми трябва!
Беше седем сутринта, когато те се върнаха в своя апартамент. Чарли започваше да усеща преумората. Очите го боляха зад очилата и красивото парче, което беше докопал, започваше да се съблича. За първи път той се замисли за това, което току-що беше извършил. Беше се оженил за момиче, което дори не познаваше. Това беше най-смешното, най-шантавото нещо. Тя беше много красива, но той дори не я познаваше.
Това беше изцяло по вина на Лорна. Беше направил това само за да я ядоса. Какво ли щеше да каже на Серафина?
Динди беше зашеметена, но по други причини. Така неочаквано и внезапно тя стана някоя. Тя се беше омъжила за филмова звезда.
Свали си роклята и улови втренчения поглед на Чарли.
Тя се изкикоти.
— Ей, любими, сега можем да го правим законно.
16.
Сънди беше толкова изненадана, колкото и останалата част от Холивуд, когато Динди и Чарли Брик се появиха на първите страници по всички вестници — венчали се в Лас Вегас. Тя не разбираше защо Динди не й беше споменала за това, тъй като тя не беше точно от този тип момичета, които могат да пазят тайни.
Кери се смееше.
— Ще ти кажа, сладур, Марш е за връзване, той сам се изигра! Май я е довел на Чарли, за да я начука, а тъпанарът се вдига и се жени за нея. Можеш ли да си представиш? Това пиленце наистина се навърташе наоколо — искам да кажа наистина.
— Може да е било любов от пръв поглед — отговори Сънди, която вярваше в романите.
— Може друг път. Сигурно е изсипала купища черна магия върху него.
— Тя е много красива и със сигурност носи много индивидуалност. Защо да не е любов от пръв поглед?
— О, Сънди, скъпа. Понякога си толкова наивна. В такива моменти осъзнавам, че си само на двадесет. Между другото, те ви избутаха със Стив от първите страници.
— Както и да е, мисля, че това е чудесно за Динди, наистина мисля така. Ще й пратя телеграма.
— Спести си парите. Не им давам и две седмици. Когато Чарли се осъзнае и открие каква проститутка е… тогава… ами… купонът ще свърши.
— Кери, прекалено цинична си.
Кери избухна в смях.
— Между другото, току-що отхвърлих една роля за теб във „Въртележка“. Времето не беше подходящо избрано. Маршъл изведнъж възприе факта, че ти съществуваш и помаха с пръст. Видял е филма на Милан.