Выбрать главу

Двете момичета говореха и ядяха сладолед. Сънди поднесе ментовия сладолед към устата си и каза:

— Чудя се как Бранч ще се справи с пробните си снимки.

Тя беше разказала на Кери за срещата си с него предната вечер.

— Слушай, хлапе, знам, че мислиш, че аз винаги отклонявам хората, но направих някои проверки относно мистър Бранч Стронг и знай, че това е просто загубено време. Не е добре да те виждат да излизаш с него.

— Според теб всички са или проститутки или гейове. Нямам намерение да лягам с него. Той е много простодушен и праволинеен и аз го харесвам като приятел.

— Простодушен е точната дума. Е, хубаво, щом не замисляш някоя грандиозна любовна авантюра, въпреки че щом говорим за сексуалния ти живот…

— Слушай, ценя всичко, което ти правиш и си направила за мен, но сексуалният ми живот си е моя лична робата и ако смятам да нямам такъв, това също с и е моя работа.

Кери приглади с ръце гладките си черни коси. Понякога Сънди можеше да бъде много упорита.

Те довършиха мълчаливо сладоледа си и след това Кери каза:

— Ще те закарам да се приготвиш.

Тя забеляза, че всички присъстващи се обърнаха да изгледат Сънди, когато те си тръгваха. Когато това момиче наистина бъде показано на публиката, когато филмите й излязат на екран, тя няма да може да се движи сама. Беше обречена да е от типа Монро — Синатра, който събираше тълпи и който всеки искаше да пипне. Реакцията на Маршъл, когато я видя във филма, беше показателна. Той никога не се възбуждаше от нищо.

Няколко секунди Кери си мисли за Маршъл с любов. Липсваше й, че не е с него, липсваха й внезапните му избухвания, провлечените му стъпки, докато крачеше из офиса. Беше наистина страшен. Въпреки че беше работила с него седем години, тя в действителност не знаеше нищо за личния му живот, никой нищо не знаеше за това. Имаше една жена, с която отдавна се бяха развели и която сега живееше в Пасадена. Единственият повод, поради който тя беше узнала това, бяха чековете за издръжка, които се изпращаха всеки месец.

— Искаш ли да отидем на кино довечера? — попита Кери, когато я остави при шивачите на костюми.

— Благодаря, но мисля, че трябва да уча сценария.

— Тогава ще говорим утре.

Дрехите бяха идеални: бяла миниатюрна кожена рокля и подходящи бикини; зашеметяващ водопад от бели жарсени гънки, падащи до пода, изрязани така, че да показват повече бюста й; бял ленен костюм с огромна каубойска шапка.

Стив Магнъм беше решил, че всички негови дрехи трябва да са бели, за да съответстват на златистата й кожа и буйната й светлокестенява коса.

— Ще се възхитиш от Акапулко — каза Хана.

Хана, мършава англичанка, която носеше мъжки костюми и непривлекателни груби ирландски обувки, отговаряше за дрехите.

— Сигурна съм в това — Сънди потрепера леко, когато късите пръсти на Хана се заровиха в гърдите й, за да оправят някакво копче.

— Готово — Хана се отдръпна и заразглежда произведението си. — Изглеждаш пленително.

— Дрехите ми харесват — каза Сънди. — С кого трябва да говоря за да ги купя, след като свърши работата по филма?

Хана я изгледа с учудване.

— Мисля, че няма да имаш проблеми със Стив Магнъм. Той е много щедър, особено за близки приятели.

Тя си позволи една бегла усмивка, която Сънди разбра прекрасно.

— Благодаря. Но не мисля, че би трябвало да моля мистър Магнъм за услуги като тази.

— Наистина? — изкривената усмивка на Хана казваше: С кого се майтапиш?

Значи ето какво си мислеха всички. Сънди беше бясна и реши и занапред да запази отношенията си със Стив Магнъм само професионални.

Нека всички разберат колко много са грешили.

17.

Хърбърт пикаеше с идеална дъга, която нежно падаше в подковообразния плувен басейн на Сай Хамилтън. Той вдигна ципа си с удоволствие. Беше добавил от виното си в още един холивудски плувен басейн. Какъв удар нанасяше от името на бедните класи!

Хърбърт имаше навика да се облекчава в най-хубавите плувни басейни на Холивуд вече две години, откакто започна да работи за Сюприйм Шофър Къмпани. Възможността не беше за изпускане, тъй като в момента нямаше любопитни прислужници наоколо; той обикновено успяваше, докато чакаше да вземе хората, които возеше. Той винаги изчакваше и му беше страшно приятно, когато пътниците му най-накрая се качваха в колата, така страшно изтупани, а той си мислеше как на другия ден те ще плуват в пикнята му.

Беше карал преди това семейство Хамилтън и ги ненавиждаше. Пияната жена със стоманените очи и слабо тяло нарочно му показваше интимните си части докато се качваше в колата. И мъжът, очевидно богат и влиятелен, седеше и слушаше натякванията и хленченето на жената през цялото време докато пътуваха.