Макс почувства сърцето си да бие така, както не му се беше е случвало, откакто срещна един фалшив индианец в Дисниленд. Той разпозна сродния дух у Бранч веднага и като държеше ръката му здраво, му предсказа голямо богатство и успех и че някой с инициал „М“ ще стане най-важен в живота му. Той посъветва Бранч да следва вродените си наклонности и го попита дали би желал да се появи в телевизионното шоу „Аз предсказвам“.
Бранч слушаше напрегнато с широка усмивка. Слава, богатство и успех бяха точно това, което той искаше и след това сигурно щеш да може да се отърве от всички извратени, които се трупаха около него. „М“ трябва да е за Майка. Срамуваше се да отиде вкъщи и да я види вече две години. Да следваш вродените си наклонности сигурно означава, че трябва да отблъсне от себе си всичките тези странни момчета. Веднага щом достигне до славата, богатството и успеха, щеше да направи точно това, включите но и да се отърве от агента си, чиито желания бяха най-унизителни от всички. След това може би ще е възможно да има истинска връзка със Сънди. Той чувстваше, че няма да е правилно да се докосне до нея, докато всички минали връзки не бъдат прекратени.
— Какво ще кажете да се появите в моето шоу?+ — настояваше Макс.
— Е, да, но аз заминавам за Мексико утре. Дадоха ми една страшна малка роля в каубойски филм, но когато се върна, разбира се, с удоволствие ще участвам.
Макс попита нетърпеливо:
— Кога ще бъде това?
— Те мисля, че аз ще трябва да съм там шест или седем седмици. — Бранч отметна един кичур руса коса от челото си.
— Можем да платим предварително. — Макс понижи гласа си и каза бързо: — Всъщност мога да ти платя тази нощ, ако дойдеш с мен у дома и ги вземеш. Хиляда и петстотин долара.
— Да?
Бранч бавно проумяваше какво точно има предвид Макс Торп. Ако той имаше славата, богатството и успеха, щеше да го удари по загорелия червен нос. Но той нямаше нищо от тези неща, а хиляда и петстотин долара бяха страшно много пари.
— Така ли? Е, мисля, че ще мога да намина по-късно. Първо трябва да отведа една малка дама у дома й.
— Чудесно, чудесно. По което и да е време. — Макс почувства как цялото му тяло се отпусна от облекчение. — Ще ти дам адреса си.
По-късно вечерта Чарли откри, че Макс се интересува от него.
— Помниш ли какво ти казах, старче. Тогава не ти хареса, но всичко се сбъдна.
— Някои неща — призна послушно Чарли.
— Достатъчен бях — Макс се подсмихна на собствената си мъдрост, а също така защото знаеше, че дразни Чарли, когото не харесваше. — Разбит брак. Нов брак през вода. Инициали „Р“ и „С“. Е, „С“ е вторият инициал на жена ти, нали? Още две деца.
— Да, да — прекъсна го Чарли — но какво ще кажеш за всички други неща, които не се случиха? Катастрофата или болестта. Скандала. Инициалите „Х. С.“. Какво ще кажеш за тях?
— О, не се притеснявай за тях — каза Макс язвително — има достатъчно време и за тях. Доколкото си спомням, имаше доста добра линия на живота. Искаш ли да ти гледам отново?
— Не, благодаря.
След вечерята Кери каза:
— Каква е работата, за която искаше да говорим, Марш?
Той пушеше къса дебела пура и не отговори.
— Ей, слушай, отказах се от страхотна среща тази вечер, не ме пързаляй.
Той извади пурата от устата си и я заразглежда. След това изведнъж каза:
— Аз съм на петдесет и шест години, инвалид, и не се опитвай да ме будалкаш, че недъгавият ми крак не ме прави инвалид — опитай се ти да го влачиш няколко дена. Веднъж бях женен и оплесках всичко. Погледнато откъм добрата страна, аз съм богат, могъщ по моя собствен малък начин. Не играя хазарт, не пия прекалено и не чукам всяко добре изглеждащо задниче, което ми се изпречи. Аз съм добър, щедър и чист. Хич не ми пука за така наречените расови проблеми и искам да се омъжиш за мен.
Кери го изгледа изненадано:
— Какво?
— Добре ме чу. Искам да се оженя за теб. Ти си много чепата, трябва да не изпускаш възможността.
Той се опитваше да го дава весело, но начинът, по който късаше листата тютюн на пурата си с нервни пръсти, ясно показваше, че е съвсем сериозен.
Кери си възвърна самообладанието. Никога не беше поглеждала Маршъл от романтична гледна точка. В нейния живот в продължение на седем години той беше шефът и през това време тя го беше наблюдавала и се беше учила от него, беше се измъкнала от това да е малката тъпа секретарка до това, което беше днес.
— Не трябва да ми отговаряш веднага — каза той. — Обмисли го. Знам, че е шок за теб, но аз си го мисля вече цяла година. Ние ще сме полезни един на друг. Ако желаеш, ще те ухажвам, ще те извеждам на вечери, ще ти пращам цветя, въпреки че, бога ми, малко съм стар за тези неща. НО, ако искаш това, ще го сторя.