Те влязоха заедно в хола, където Макс посочи на Бранч да седне на възглавниците.
После му сипа чаша шампанско и размаха пред него къс розов пръст.
— Предричам, че тази вечер ти ще бъдеш начукан!
21.
Следващите две седмици минаха бързо за Сънди. Тя беше заета с приготовления, интервюта и снимки за реклама. Чу се със Стив Магнъм само веднъж. Той се обади да разбере дали тя би желала да използва частния му самолет, за да отлети в Акапулко. Тя учтиво отказа.
Сънди беше подбрала няколко къщи, които да огледа, затова нае кола, за да може да обикаля без да зависи от такситата. Повечето от къщите не бяха както трябва — или твърде големи и пищно украсени, или пък не достатъчно близо до морето. Но най-накрая откри къща на брега в Малибу, която беше свободна за годината и съвършена. Беше разположена на частен път точно до морето и въпреки че беше малка, беше точно това, което искаше. Тя хареса малкия двор отзад, с дървени стълби, които водеха към брега. Къщата щеш да е свободна до завръщането й от Акапулко, затова тя я нае веднага.
Бранч й беше написал едно дълго писмо с лош почерк. Той й липсваше, както и техните вечери в неговия любим ресторант за здравословни храни.
От партито у Динди, та безуспешно се беше опитвала да се види с Макс Торп. Изглеждаше й належащо да поговори с този човек. Може би можеше да й каже повече. Някак си й се превърна в натрапчива мисъл, че трябва да се срещне с него.
Беше невъзможно да го открие. Секретарката му казваше по телефона, че той вече не гледа персонално. Тя се опита да се свърже с него в телевизионното му студио, но той беше неоткриваем. Тя ум писа и не получи отговор. Най-сетне поиска съвет от Кери.
Кери каза:
— Зарежи го, той е един стар шарлатанин. Но ако наистина искаш да го видиш, накарай приятеля си Бранч да ти уреди среща — той няма да има проблеми.
Тя се обади на Бранч в Мексико. Нужни й бяха три дни, за да го открие и макар и без ентусиазъм, той обеща да види какво може да направи.
На следващия ден секретарката на Макс Торп се обади по телефона и каза, че й е уредена среща за събота в дванадесет часа. Това ще й струва хиляда долара и ако обича да ги носи в брой. Междувременно, в колко часа и на коя дата беше родена?
Макс Торп вече рядко правеше индивидуални карти. Това отнемаше твърде много време, а той имаше други грижи. Неговото телевизионно шоу отнемаше по-голяма част от времето му, а и освен това той пишеше седмичната колонка с хороскопите, която се публикуваше в сто и четиридесет вестника. Имаше други разнообразни форми на дейност — тениски, значки и плакати „Аз предсказвам“. Всъщност той преговаряше за откриване на верига от магазини „Аз предсказвам“ из цялата страна.
Макс Торп наистина се справяше много добре.
Той се съгласи да се срещне със Сънди, само защото Бранч му беше телефонирал. Той се опитваше да открие момчето дни наред. Беше изпращал телеграми и писма, опита се да се свърже по телефона, но всичко това безуспешно. След единствената нощ у тях Бранч си беше взел своите хиляда и петстотин долара и заминал за Мексико. Дори не беше отговорил на телеграмите. След това, като гръм от ясно небе, се беше обадил. Макс беше зарадван и попита дали би могъл да го посети за уикенда.
— Разбира се — каза провлачено Бранч. — Само че ще трябва да се срещнем извън снимачната площадка, а и бих искал да ми направиш услуга.
— Всичко, което поискаш — заяви Макс.
Бранч далеч надминаваше фалшивия индианец от Дисниленд.
Ето как на Сънди й беше уредена срещата.
Тя се появи в къщата на Макс точно в дванадесет. Хилядата долара в брой й бяха дошли като шок, но тя искаше да се види с него, и ако това беше цената — е, тя ще я плати.
Той я остави да чака двадесет минути в особена тъмна стая, в която светлината изцяло беше прогонена.
Най-сетне влетя вътре, облечен в риза със Зодиака и черни кожени панталони, които подчертаваха неговата пълнота. После говори около половин час за себе си, своето шоу и таланта си.
Сънди започваше да се отчайва само от това, че се върти около нея. Но най-накрая той каза:
— Мисля, че ще започнем с картите. Имам чертеж за теб, но може би ще искаш да си вземеш бележки.
Той й подаде бележник, на всяка страница на който имаше щампа: „Макс Торп — Аз предсказвам“.
Той започна да говори много бързо с къси, недовършени изречения, неща за нея, които тя знаеше, че никой не би могъл да му каже. Беше невероятно.
Той говори накратко за миналото й, докато стигне до времето на нейната сватба. После говори доста време за това, че не би трябвало да се укорява за случилото се, че това така или иначе е щяло да стане.