Предният двор на съседите представляваше маса от некосена трева и бурени. Семейство Крисп не бяха се докоснали до него откакто се преместиха. Хърбърт можеше да си представи що за хора са те — мърльовци като Мардж. Необразовани групи мърльовци. Е, нямаше да могат да сложат мръсните си ръце върху неговата жена.
Те очевидно бяха вкъщи, тъй като светлини се процеждаха от всяка стая, въпреки че пердетата бяха спуснати.
Той се промъкна до къщата, имаше намерение да ги изненада. Отстрани, на едно перде, имаше малка пролука. Той се наведе и надникна. Беше трудно да види каквото и да е, тъй като пролуката беше толкова малка, че той можеше да наднича само с едно око.
Това, което видя, го шашна. Мардж се беше разплула на един диван, дюс гол, и около нея стояха десет голи мъже и жени. Те като че ли пееха. Мардж им пригласяше и се усмихваше. По целите й гърди имаше нещо като боя или може би беше кръв?
Хърбърт замръзна. Един от мъжете, дебел и оплешивяващ, пристъпи към нея. Той носеше черна маска.
Една от жените раздаде черни свещи и когато те бяха запалени, угасиха лампите, а дебелият мъж легна върху Мардж и се заклати напред-назад, докато другите коленичиха и гледаха.
Хърбърт не можеше да повярва на това, което виждаше. Беше отвратително. Но това го възбуждаше и той стоеше тихо на мястото си.
Един по един мъжете от групата пристъпваха напред и лягаха върху Мардж и едва след като всички се изредиха, свещите бяха угасени, а лампите запалени отново.
Мардж стана, доста щастлива, и пое чаша с нещо, както и едно ласкаво потупване по задника от висока жена със сплъстена бяла коса и увиснали гърди.
Хърбърт седеше замръзнал на място. Окото го болеше, устата ум беше пресъхнала.
Накрая той си тръгна към къщи. След това се качи в кадилака и тихо го подкара.
23.
Серафина се влюби в Холивуд. Тя пристигна, облечена отгоре до долу в пурпур, наметната с кожа от сребърна лисица допълнена с лукава муцуна, увита около раменете й.
Чарли се гордееше с нея. По дяволите, тя беше майка, която се държеше като жена наполовина на нейната възраст.
Двете му деца бяха сериозни и почтителни, като че ли Лорна им беше казала да се държат възможно най-добре.
— Татко, нали не трябва да наричаме новата ти съпруга мамо? — попита Шон в колата, на връщане от летището.
— Не, можете да я наричате както искате — отговори Чарли.
За него самият съществуваха няколко имена, с които би искал да нарича Динди. Тя беше отказала да дойде на летището под претекст, че я боли главата. Наистина главоболие. Повече приличаше на нервно разстройство, защото беше отхвърлил идеята тя да участва във „Въртележка“. Той осъзна, че Серафина и хлапетата наистина щяха да имат сносна почивка, ако той отстъпи и й разреши да се снима, въпреки че последното нещо, което искаше за съпруга беше жена с аспирации за актриса.
— Тук е чудесно, чудесно, Чарли. Къде е жена ти? — попита Серафина, като го пронизваше с ярките си птичи очи.
— Тя си помисли, че би било по-добре да ви посрещне в къщи.
— Така ли, така ли? Малка сладурана. Обзалагам се, че й сече пипето. Умна е. Не знам защо отново се обвърза толкова скоро. Сега можеше да поживееш, да се позабавляваш. Тя… е, нали знаеш?
Той се засмя. Серафина винаги си мислеше най-лошото.
— Не, не е бременна. Ще ти хареса.
— Надявам се — Серафина прибра няколко непослушни кичура яркочервена коса, които се бяха изплъзнали изпод пурпурната й барета. — Щеше ми се да съм тук за венчавката. Обичам венчавките. Щеше ми се да видя този Лост5 Вега.
— Лас Вегас — поправи я Чарли. — Ще идем там, може би през следващия уикенд. Може да дойдат и Натали и Клей.
— Можем ли да отидем в Дисниленд, тате? — осведоми се Синди.
Тя изглеждаше точно като Лорна, за голямо раздразнение на Чарли.
— Можем да отидем където искате.
Шон подкрепи сестра си.
— Мака каза, че трябва да отидем в Динсиленд. Тя каза, че е супер.
— Мама никога не е била там — отвърна Чарли.
— Не, но чичо Джим е бил и той казва, че е страхотно, с истински индианци и каубои, увеселителни корабчета, вагони и…
— Казах, че ще отидем — Чарли беше вбесен при позоваването на чичо Джим.
Като се върнаха в къщи, не можаха да открият никъде Динди. Изпратиха Джордж да я намери.
Серафина каза:
— Това, което искам, е чаша хубав чай. Няма нищо по-хубаво от чаша хубав чай. Покажи ми къде е кухнята. Донесох шест пакета Lyons Quick Brew.
Тя затършува в чантата си и извади един пакет.
— Няма какво да се мотаеш в кухнята, прислужницата ще го направи.
Кога, по дяволите, майка му ще разбере, че той е голяма звезда и си има хора да му правят всичко?