Те отпиваха кафе, момичето с нетърпеливи очи пронизваше всичко наоколо. Тя беше хубава и млада. Чарли беше значително по-възрастен, наближаваше четиридесетте. Имаше дълго тъжно лице и носеше очила с тежки рогови рамки.
— Бих желала майка ми да може да ме види сега! — изведнъж каза момичето.
— Какво, мила? — Чарли се наведе по-близо към нея, като пипнешком потърси ръката й под покривката на масата.
— Майка ми — весело продължи момичето — просто няма да повярва, че аз си седя тук, на такова място, с вас.
— Защо да не повярва? — той здраво стисна ръката й.
— Е, сещаш се — изкикоти се тя — те едва можаха да повярват, когато спечелих онзи конкурс за красота и дойдох в Лондон; наясно са за това откъде произлизам. Така че можете ли да си представите какво ще си помислят, ако разберат, че съм седяла в един шикозен стар ресторант с една истинска жива филмова звезда!
— Ти си такава малка сладурана.
Тя изглеждаше доволна.
— Така ли мислите? — тя покри ръката му със своята. — Майка ами винаги разправяше, че трябва да съм в киното.
Тя го погледна с надежда.
— Какво мислите?
Той пусна ръката й и повика един от стоящите наблизо келнери.
— Мисля, че е време да тръгваме. Утре много рано сутринта имам разговор.
— О — тя изглеждаше разочарована — мислех, че ще ми покажете снимки от новия си филм в хотела.
— Някой друг път.
Отношението му се беше променило; той беше далечен и забързан.
Оберкелнерът дойде бързо.
— Всичко наред ли е, мистър Брик?
Чарли стана.
— Благодаря ти, Луиджи, всичко беше наред.
— Миналата седмица гледах последния ви филм, мистър Брик, сър. Беше забавен, наистина много забавен. Беше удоволствие да сте при нас тук тази вечер.
— Благодаря, Луиджи.
Те излязоха навън в студената лондонска нощ; пръскаше дъжд. Портиерът застана мирно.
— Добър вечер, мистър Брик, сър, колата ви идва.
Появи се голямо черно бентли. Те се качиха в него.
— Благодаря ви, сър, много ви благодаря — каза портиерът, когато той му подаде голям бакшиш.
Колата тихо се плъзна.
— Накъде? — попита шофьорът.
— Закарай ме до хотела, Джордж, и след това закарай вкъщи мис Меримонт.
— Да, сър — Джордж си позволи да се усмихне бегло. Още една оскубана птичка трябва да карам вкъщи!
Те мълчаливо стигнаха до хотела. Момичето беше объркано от внезапната смяна на настроението му и не знаеше какво да каже.
— Сигурен ли сте, че не искате да се кача? — попита тя, когато пристигнаха.
— Много мило от твоя страна, мила, но нали се сещаш, как стои работата с това ставане в пет сутринта. Ще ти се обадя по някое време другата седмица — той бързо се измъкна от колата. — Чао.
Той стоеше и гледаше как колата бавно се намества в оживеното движене. Глупаво малко момиче, помисли си той. Дали наистина това беше единствената причина, заради която те излизаха с него? Дали си мислеха, че могат да го използват, за да ги вкара в киното?
Колко пъти го беше слушал вече? По колко различни начина? Директният вариант: „Мислиш ли, че можеш да ми уредиш екранна проба?“ Заобиколният намек: „Винаги съм искала да играя.“ Вариантът на актрисата: „Агентът ми казва, че съм идеална за ролята на момичето в следващия ти филм.“
Лорна го беше предупредила и му се беше присмяла:
— О, да, разбира се — беше казала тя — ще имаш купища малки момиченца, чакащи на опашка да скочат в леглото с теб. Но се запитай, мили, дали те искат теб? Или Чарли Брик?
Разводът беше влязъл в сила само преди един месец. Беше разбит един дванайсетгодишен брак. Лорна с друг мъж. Децата сноват насам-натам между тях. И ужасната самота, която не можеше да бъде запълнена, независимо от това с колко много хора беше.
Той влезе в хотела. Чиновникът от рецепцията веднага изпрати едно забързано пиколо към него.
— Има телефонно обаждане за вас от Холивуд, мистър Брик, сър.
— Ще говоря от апартамента си — каза той.
Човекът от асансьора беше щастлив, че го вижда.
— Дъщеричката ми беше страшно щастлива, че получи снимката ви, мистър Брик. Досега е гледала последния ви филм четири пъти.
Чарли се усмихна, доволен да чуе похвалата.
Телефонът звънеше, когато той влезе в апартамента си. Беше агентът му Маршъл К. Маршъл, който се обаждаше от Холивуд, за да уточни някои подробности за пристигането му следващата седмица. Той трябваше да започне работа по новия си филм.
Те накратко обсъдиха нещата и Маршъл каза в заключение:
— Чарли, очакваме да те посрещнем на двадесет и осми. Всички ще бъдат на посрещането — той направи кратка пауза, след това продължи — искаш ли да строя няколко курви да те чакат? — той изброи няколко известни имена на актриси. — Не? Е, добре, тогава съм сигурен, че ще можеш и сам да се оправиш.