— Къде е Чарли? — попита Сънди, разочарована от отсъствието му.
— Този човек е тежка гемия — каза Динди. — Всичко за което си мисли е работата. Сериозно се замислям дали да не го сменя с нещо по-ново сега, когато вече се оправям и сама. Знаеш ли, че ще играя главната роля в „Целият свят обича стриптизьорки“? Страхотна роля е. Много голи сцени, но всичките са страшно артистични и абсолютно подходящи за историята.
— Това е страхотно, съжалявам, че нещата не вървят добре между теб и Чарли.
— Господи, на кой му пука — Динди се доближи плътно до Сънди. — Кажи, истина ли е всичко или не?
— Кое да е истина?
— За секси мистър Магнъм. Истина ли е това за него или не? Искам да кажа, чука ли така, както разправят? Толкова ли е добър?
— Ъ, Дънди, ще те видя след минутка, трябва да поговоря с някои хора. — Сънди се отдалечи бързо.
— Направо е тъпа за едно страхотно изглеждащо момиче — промърмори Динди. — Обзалагам се, че няма да разпознае един добър чукач, дори и да й се навре в лицето.
Динди беше особено смутено от годежа. Тя се беше вързала с един унил английски актьор, а Сънди беше откъснала плода — самият Стив Магнъм.
Стив говореше с един много известен сенатор, когато Динди долетя.
— Здрасти — каза тя. — Аз съм Динди Сайдн, мисис Чарли Брик. Аз съм най-добрата приятелка на Сънди. Предполагам, че ви е разказвала за мен.
— Ако продължите да се саморекламирате, ще вземете цялото студио! — каза Стив през смях.
Динди също се засмя, засмя се и сенаторът, който каза:
— Съпругата ми е голяма почитателка на мъжа ви.
— Не може да бъде — отговори Динди. — Колко мило. Ще кажа на Чарли. Страшна къща имаш, Стив.
— Благодаря. — Откъде ли Сънди беше намерила това кречетало? Ако наистина й беше приятелка, защото Сънди никога не беше споменавала за нея.
— Мога да накарам Чарли да купи къща тук. Как ти се струваме за съседи? — тя се втренчи в Стив с широко отворено очи.
Той я огледа отгоре до долу.
— Адски съм сигурен, че това ще подобри декора.
Кери се освободи от съпругата на сенатора и откри Сънди.
— Знам, че сега не можем да се впускаме в дълги разговори, но кажи ми, щастлива ли си?
— Щастлива? — отговори Сънди. — Знае ли някой? Мисля, че съм щастлива. Знам, че Стив е.
— Можеш да бъдеш сигурна, че изненада всички ни. Искам да кажа, че всички мислеха, че е твърде хлъзгав, за да бъде хванат отново.
— Аз не съм го хващала. Не съм устройвала никакви капани. Той поиска да се ожени за мен.
— Разбира се, че иска. Всичко, което казвам, е че го изигра много умно. Много умно.
— Кери, не съм играла никакви игри. Дори още не съм спала с него.
— Какво?!
— О, не се безпокой, утре ще е големият ден. Не съм толкова глупава, че да се омъжа за човек, когото не познавам сексуално.
— Излизате заедно цели два месеца, ти не си спала с него, и ако това не са игрички! Ау, трябва да си направена от камък — тя започна да се смее. — Наистина трябваше да ти го кажа.
— Да не си посмяла да кажеш и дума на някого. На никого. Стив ще ме убие, ако само си помисли, че съм го казала.
— Знаеш, че можеш да ми вярваш. Какво прави все пак той в тази насока?
— Започваш да говориш като Динди. Нищо. Това е едно от нещата, което харесвам у него, беше подготвен да чака.
— Хайде де. Стив Магнъм?
— Да. Стив Магнъм.
— Щом казваш.
Но Кери наистина не беше подготвена да повярва на това. Сигурно се е уредил с нещичко.
— И все пак с теб какво става? — попита Сънди. — Вече взе ли решение за Маршъл?
Кери изглеждаше сънлива.
— Боже, просто не знам, толкова е трудно. Той е сладък и готин, когато го опознаеш, но брак… Ще имаме много проблеми, които другите хора просто нямат.
— Надявам се, че ще се справиш. Мисля, че единственото място, на което човек може да бъде наистина сигурен, е в добро семейство и то такова, което не се базира само на секса.
По-късно Макс заведе Сънди в един ъгъл и започна да изучава ръката й.
— Знаеш ли, всичко е тук — каза той. — Много силен мъж, мощно влияние. Просто не го виждам като брак. Но, разбира се, е така.
— Виждаш ли деца? — попита тя с нетърпение.
— Може би, след време — ръката на Сънди го объркваше; имаше някакво странно прекъсване, нещо… — Да, виждам деца, евентуално две.
Тя се усмихна.
— Знаеш ли, Макс, откакто дойдох да те посетя онзи ден се чувствам като нов човек.
Той кимна. Знаеше, че има властта да дава сигурност на хората, караше ги да се отпускат. Това му доставяше удоволствие.
— Кажи, мила, познаваш ли сенатора? Много бих искал да се запозная с него.
Макс чувстваше, че трябва да се срещне със сенатора. Обожаваше да среща хора и да гледа как те попадат под магията му, докато им говореше за тях самите. Сенаторът можеше да се окаже важна придобивка. Макс беше доста обезпокоен от начина, по който го третираше Бранч. Беше се опитал да уреди среща, но Бранч го беше отрязал остро. Фактът, че беше направил това, го правеше само още по-интересен.