— Такова секси момче — измърмори Макс под носа си. — Какви мускули!
Срамота е, помисли си той, че не може да предскаже собственото си бъдеще.
Бранч се опитваше да не се мярка на Макс Торп. Струваше му се, че накъдето и да се обърне, тези мръсници го дебнеха. Дори режисьорът на филма, в който той се снимаше, беше такъв, с жена и три деца.
Това отвращаваше Бранч. Правеше го само заради кариерата си и за да преживява. Когато стане Звезда, по-добре ще бъде такива да не му се мяркат.
Той наблюдаваше Сънди с влюбени очи.
Защо не го беше изчакала?
Динди последва Стив внимателно, като се мушкаш в близки до него групи иго държеше под око. Когато той се качи горе, тя го последва дискретно от известно разстояние. Той влезе в една стая и затвори вратата.
След няколко минути тя го последва.
Стаята беше кабинет, който водеше към баня, облицована с черен мрамор.
Той беше в банята и пикаеше.
— Оооп, извини ме — каза Динди. — Търсех будоара.
Той свърши това, което вършеше и после небрежно си вдигна ципа така, че тя да не го вижда.
— Да?
— Е, всъщност — закикоти се тя — аз те следвах.
Без да й обръща внимание, той се взираше в отражението си в огледалото и премисляше дали да не си промие набързо очите, тъй като те бяха кръвясали от алкохола, който беше изпил.
Последвах те, защото ми харесваш и защото си помислих, е, вече няма да си ерген и е, знаеш, че имаш най-страшната репутация и си помислих, че ще е удоволствие за теб, както и за мен, ако направим едно чукане „Сбогом Стив Магнъм!“
Той започна да се смее.
— Страхотна приятелка си.
— Не съм точно приятелка на Сънди. Всъщност, аз едва я познавам. Аз дойдох тук с едно момче. Тя никога няма да разбере.
— Зарежи това, мила — той се обърна обратно към огледалото.
— Динди излезе от банята и заключи вратата на кабинета. Тя свали всичките си дрехи, като остави само дългата златна верижка, която носеше около врата си. След това влезе отново в банята и каза:
— Чувам, че обожаваш да те шибат с камшик. Може би за последен път…
27.
На Хърбърт Линкълн Джеферсън му беше необходимо време за да свикне. Фактът, че жена му Мардж беше забъркана в някакъв вид сексуална черна магия, не му стигаше, ами преди да реши какво да прави, беше зашеметен от новината, че младо момиче е било убито от Милър Драйв. Описанието й съвпадаше с това на момичето, което беше взел предната вечер.
Той беше шокиран. Не можеше да я е убил. Беше невъзможно. Той само я беше ударил, беше се отнесъл с нея така, както тя заслужаваше. Тя не беше първата жена, която той беше бил, а другите винаги се оправяха. Сигурно някой друг й е налетял, след като той си е отишъл с колата.
Във вестника имаше снимка на двама полицаи, които стояха на мястото, където са я намерили. В статията пишеше, че тя е на осемнадесет или деветнадесет години, пристрастена към хероина, жертва на жесток побой, гола, но без признаци за сексуално насилие. Не я бяха идентифицирали. Полицията твърдеше, че работи по няколко следи.
Хърбърт замръзна от страх, когато го прочете. Ако полицията го арестуваше, нямаше да може да го понесе. Това щеше да означава затвор и мръсотия. Беше чул какво става по затворите, където може изнасилват други мъже.
Имаше ли нещо, което да го свърже с момичето? Дали някой я беше видял да се качва в колата му? Дали бяха забелязали номера?
Той остави колата в гаража на Сюприм Шофър. Отпечатъците от пръстите й сигурно са вътре. Какво ще стане, ако полицията отиде там и ги открие? Трябва да ги почисти веднага. Трепереше от страх, той бързо се качи горе и се облече. Мардж още спеше, хъркаше и като че ли се усмихваше.
Той я разтърси, докато я събуди.
— Ако някой дойде тук да пита къде съм бил снощи, бил съм тук с теб от девет до дванадесет, когато откарах колата обратно. Разбра ли?
— Какво има? — Сънливите й очи се отвориха.
— Бил съм с теб — извика той. — Цяла нощ.
— Но ти беше на работа снощи — изстена тя.
Като потисна един импулс да я измъкне от кревата и да я раздруса, той каза:
— Бил съм тук с теб. Това ще им кажеш. Няма значение как. О’кей?
— Загазил ли си? — попита тя подозрително.
— Може би — измърмори той. — Но по-добре им кажи това, което ти казах, иначе ще съжаляваш.
— Добре. Къде отиваш?
— Трябва да отида до гаража. Има една ранна задача за мен.