Претърси внимателно, като злите му кафяви очички покриваха всеки инч. Удовлетворен, той се готвеше да се изправи, когато погледът му улови проблясъка на нещо заклещено долу отстрани на килима. Той го вдигна. Беше прекрасна златна верижка с малко кръгче на нея. На кръгчето имаше три малки диаманта. Беше гравирана дума „ТАТЕ“.
Той бързо я прибра в джоба си и се отдалечи от колата.
Майсторът беше зает в разговори с друг автомонтьор докато той излизаше.
Луела Крисп, остра, подобна на птица жена, се взираше с пронизващ поглед в Мардж Линкълн Джеферсън.
— Трябва да разбереш какво е извършил — каза тя за трети път.
— Не знам как бих могла — изстена Мардж в отговор. — Той никога не ми казва нищо, освен ако не почувства, че иска да го направи.
— Казвам ти, че трябва да разбереш. Не разбираш ли, че той трябва да ти каже, ако иска ти да казваш на хората, че е бил с теб.
— Ще се опитам — каза Мардж неохотно.
— Гледай да успееш — Луела плесна с ръце. — Ще има още едно събиране следващата събота. Ще има други мъже, които ще те посветят. Скоро ще бъдеш една от нас. Боя се, че отново трябва да те помоля за петстотинте долара членски внос. Имаш ли ги?
Мардж зашава смутено.
— Боже, скоро ще ти ги дам. Имам ги, но Хърбърт ми е взел книжката. Ще си я взема от него до събота.
— Надявам се, иначе ще бъде невъзможно за теб да продължаваш да идваш на нашите малки партита. — Луела постави слабата си ръка на рамото й. — Много те харесвам, скъпа Мардж, но ако другите членове разберат, че не си платила, е, каквото и да кажа, се боя, че те няма да те искат.
— Ще ги дам, кълна се, че ще ги дам — каза Маржд бързо.
Сега, когато беше намерила Луела и нейния кръг от приятели, изпитваше ужас при мисълта, че би могла да ги загуби. В книжката й имаше хиляда и петстотин долара, пари, които беше спестила преди да познава Хърби. Той се беше опитал да я накара много пъти да ги изтегли, но тя отказваше. Това беше всичко, което имаше. Побеснял по един повод, той беше сграбчил книжката и беше казал, че щом той не може да ги има и тя няма да може. Беше я скрил но тя знаеше, че трябва да я намери и да изтегли парите за Луела.
28.
„Въртележка“ беше приключен.
Серафина и децата се бяха върнали в Лондон.
В голямата къща бяха само Чарли, Динди, Джордж и прислугата.
В гаража имаше нова бяла ламбоджини Муира7.
В кабинета бяха натрупани последни модели фотокамери, в някои неразпечатани кутии имаше „Лайки“ и „Ролфайфлекси“8.
Чарли беше подтиснат. Приключването на един филм винаги го оставяше странно меланхоличен и самотен. Трябваха му дни, понякога седмици, за да се оправи, да се освободи от персонажа, който играеше и отново да бъде той самият. За щастие ролята във „Въртележка“ не беше много сложна. Господин Всеки. Обикновен глупак, попаднал в необикновени ситуации. Чарли го беше пресъздал. Човекът от улицата беше едно от най-майсторските комични постижения. Всички в студиото се съгласиха, че това беше едно от най-добрите му изпълнения. Филмът беше обречен да бъде касов бум.
Анжела Картър също беше на ниво, но всички коментираха Динди. Тя се появи красива и привлекателна, Малкото момиченце, което беше изиграла за Чарли на първата им среща. Тя беше късметлия, че Маршъл й беше агент.
— Удивен съм — довери Марш на Кери. — Тя наистина изглежда добре на екрана. Дори жените я харесват. Сай я иска веднага за друг филм.
От Лас Вегас отношенията между Чарли и Динди се бяха обтегнали. В съвместния им живот враждебността прорязваше атмосферата като нож. Едно от най-честите хленчения на Динди беше за това как е могъл да я остави със семейство Алън, майка му и градинар!
— Ти можеш да се грижиш за себе си — беше казал Чарли, когато тя телефонира вбесена от Лас Вегас.
— Можеш да си заложиш задника, че мога и само ме гледай!
Сведения за нейната връзка с управителя на хотела пристигнаха заедно със Серафина и Натали.
— Беше отвратително и унизително — нареждаше Серафина. — Твоята съпруга, Чарли, съпругата на моя син, да ходи навсякъде с друг мъж.
Натали беше по-тактична.
— Мисля, че трябваше да ти кажа, Чарли, като на приятел. Знам, че е много млада, но тя на практика наистина имаше връзка с този третокласен тип с вид на гангстер.
Натали се взря в него съчувствено и разбиращо постави ръка върху неговата.
— Имаш нужда от по-зряла жена, Чарли, жена, която да те оцени.
— Права си, скъпа. Направих ужасна грешка — призна той.
Натали се усмихна. Скоро щеше да дойде и нейното време.
Тя с разочарование откри, че е бременна, скоро след това. Клей беше унищожил плановете й. Защо точно тя трябваше да бъде, за Бога, една от жените, на които хапчетата са погодили номер?