Клей беше радостен и отказа да й позволи да прави каквото и да било.
— Старият Макс Торп, задникът, беше прав — извика той — не си ли спомняш, че той ни каза на онова парти у Чарли, че ти отново ще прихванеш?
Като присви устни, Натали се замисли колко ще продължи това, кога ще свърши всичко и ще бъде отново във форма. Поне година. Ще чака ли Чарли толкова дълго?
Тя въздъхна. Какъв влудяващ поврат на съдбата! Точно когато Динди беше на път да изчезне.
Скоро след като се завърна в Лондон, Серафина се разболя.
Чарли не знаеше какво да прави.
— Зле ли е? — попита той приятеля й Арчи, който му телефонира.
— Доста е зле — отговори тъжно Арчи — днес я приеха в болницата. Пита за теб.
— Коя болница? Какъв е телефонът на лекаря й? В отделна стая ли е?
Чарли телефонира на лекаря и откри, че тя е прекарала лек инфаркт.
— Трябва ли да долетя? — попита той.
— Мисля, че това не е необходимо — отговори докторът й — въпреки, че разбира се, тя е на доста годинки и човек никога не знае.
Чарли затвори унило телефона. Ако не го беше страх да лети, щеше да се качи на самолет без колебание. Но мисълта да седи затворен в самолет, машинария, която според него можеше да се разпадне всеки момент, беше просто твърде ужасяваща. Той беше решил, че когато се връща в Лондон, това ще става с влак и параход.
Думите на лекаря още звучаха в главата му… „Оправя се по малко. Но човек никога не знае.“ Той се луташе в една агония от нерешителност.
По-късно същия ден Динди се върна от Акапулко. Тя се втурна в къщата, като се смееше и дърдореше.
— В Акапулко беше невероятно готино, трябваше да дойдеш. Партито беше приятно, срещнах всякакви хора…
— Сефарина е много болна — каза той мрачно.
— О, така ли? Между другото, какво мислиш за тази идея? В „Целият свят обича стриптизьорки“ ти да играеш нещо като гост актьор, в нещо като гег, който ще се снима само един ден? Рекламата ще бъде страхотна. Джери го предложи. Мисля, че той е най-фантастичното момче в рекламата, което е съществувало някога, той наистина знае какво да направи. Знаеш ли…
— Динди, не ме ли чуваш? Казах, че Серафина е много болна. — Той се взираше в нея с побеляло от яд лице.
— Чух те. Болна е. И какво искаш аз да направя — да изпея хора от „Дикси“9? Твърде много се чука за годините си, това е, което…
Той я плесна по лицето. Шапката й падна и отпечатъкът на ръката му пламна върху кожата й.
— Копелдак — ридаеше тя — мръсен английски копелдак. Защо направи това?
— Говориш за майка ми — започна да вика той — майка ми е добра жена и аз не искам да чувам името й да излиза от устата ти. Ти си курва, Динди, курва. Недей да си мислиш, че не знам какво се случи в Лас Вегас след като аз заминах. Серафина се срамуваше заради теб, срамуваше се…
— Този стар прилеп да се срамува заради мен. Е, беше ми досадно да съм в компанията на тази винаги наплескана с грим стара гарга! Как си позволяваш да говориш за мен, когато тя чукаше шибания градинар! Страшна майка си имаш, истинска стара…
— Вън от дома ми. Дигай си чуковете и изчезвай.
— Шегуваш се, нали? Това е Калифорния, миличък, и ти можеш да вървиш по дяволите от моята къща.
Отвратен, той се обърна, за да излезе.
Динди грабна една снимка на Серафина в сребърна рамка и я хвърли по него.
— Ето това мисля аз за старата ти майка — изкрещя тя.
Рамката на снимката изтрещя на пода. Чарли се наведе да вземе снимката на майка си. Бясна, Динди я грабна от него и я скъса на две. Той я плесна отново, тя го наплю, сълзи течаха по бузите й.
— Знам, че си се опитвал да ме изхвърлиш от филма, знам, че ме ревнуваш заради успеха ми. Ти си изпята песен без приятели. Без приятели, чуваш ли ме? Всички във „Въртележката“ те мразеха.
Бавно той вдигна скъсаната снимка на майка си.
— Знаеш, ли много съм щастлив — той направи усилие и гласът му беше спокоен — много щастлив, че не ми отне много време докато открия за каква путка съм се оженил.
След това той излезе от стаята, от къщата, качи се на ламборджинито и потегли.
Динди го последва, като крещеше обиди, докато колата изчезна от погледа й.
— Копелдак! Хуй! — мърмореше тя, докато постепенно сълзите й спряха и започна да размишлява.
Не беше чак толкова зле, изобщо не беше зле. А и рекламата ще бъде страхотна. Можеше да си се представи в съда, с големи сини и невинни очи, в скромна рокля с цвят на пепел.
— Да, той ме би. Защото ревнува от моя успех. Търпях докато можах. — Изявлението можеше да бъде прекъснато от сподавено хлипане в този момент.
9
Няколко песни от средата на миналия век, най-популярна от които е песента на Д. Д. Емет от 1859 г., която се превръща в боен химн на Южните щати по време на Гражданската война — Б.пр.