Най-накрая в пет часа и последната мини майнър си тръна.
— Какъв майтап! — възкликна Чарли. — Каква мръсна, ужасяваща шега. Серафина щеше да припадне, ако беше тук.
— Какво ще правиш сега? — попита Лорна загрижено, докато вземаше палтата на децата и се готвеше да тръгва.
— Не се тревожи за мен, мила. Арчи и аз ще похапнем заедно.
— Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш на вечеря? — добави тя срамежливо. — Бих желала да видиш бебето. Много е сладка. Нарекохме я Джема.
— Съжалявам. Не те попитах за бебето ви.
— Всъщност, няма какво да се пита. Едно бебе си е себе и всички си мислят, че техните са най-хубави. В действителност тя малко прилича на Синди.
Чарли се зачуди, дал това не е някакъв намек по негов адрес, но реши, че не е. След това, защото искаше да я зарадва, каза:
— Реших да летя обратно за Холивуд утре. Може би следващия път, като дойда, ще ви посетя.
— Господи, още утре ли?
— Предполагам, че ще се оправя, мила.
Джордж приготви бекон и яйца за Чарли и Арчи. Те седнаха в кухнята и Чарли забеляза как се беше сбръчкал Арчи след смъртта на Серафина.
Ето, аз гоня единствено благоволението на успеха, помисли си Чарли, аз съм един изтъркан дребен комик, и чак сега разбрах, кой наистина се е безпокоял за Серафина.
— Ще се изнеса оттук утре, преди ти да си тръгнеш — каза Арчи, очите му бяха зачервени и тъжни.
— Къде ще отидеш?
— Не знам. Ще попътувам малко. Моите приятели в Манчестър искат да се върна там.
— Слушай, Арчи — каза импулсивно Чарли — няма нужда да ходиш никъде, ти беше добър с майка ми. Искам да вземеш къщата. Тя щеше да поиска ти да я имаш.
— Не, Чарли, не — Арчи поклати бавно глава. Няма нужда да ми даваш къща, защото се грижех за Серафина. Освен това, не бих могъл да живея тук без нея.
— Но аз искам да я вземеш. Продай я, прави каквото искаш с нея, тя е твоя.
Арчи стана от масата с достойнство.
— Не. Аз казах не и това означава не. Сега отивам да спя, ще те видя утре сутрин.
Дребничкият мъж излезе и остави Чарли сам. Подтиснат, той също отиде да си легне, в леглото на серафина. Спа лошо, сънува кошмари за самолетни катастрофи. Събуди се плувнал в студена пот в четири сутринта и не можа да заспи отново.
Сутринта Арчи си беше отишъл. Без да остави адрес, нищо — просто си беше стегнал единствения куфар и беше излязъл тихо.
Чарли беше разстроен. Искаше поне да му даде някакви пари.
Джордж му помогна да опакова всички лични вещи на Серафина, които бяха изпратени на склад.
Агентите бяха инструктирани да обявят къщата за продан.
В четири следобед, подсилен от малко марихуана и защитен от Джордж от напиращите репортери, Чарли се качи на самолета за Лос Анджелис.
29.
Сутринта след партито по случай годежа Сънди се събуди от звъненето на телефона. Кери се обаждаше от летището.
— Съжалявам че трябва да хукна така, но ти и Стив не се нуждаете от мен, а аз все пак очаквам важни договори.
— Не би ли могла да останеш поне няколко дни? Почти не можах да те видя.
— Знам, но работа зове. А сега ми кажи за кога си определила великия ден? Не забравяй, че искам първа да разбера.
— Не се притеснявай. Ще ти се обадя веднага, ако вземем решение преди да се върнем. Между другото, ако нещата тръгнат, тази вечер очаквам да се преместя у тях.
Кери се подсмихна.
— Със Стив Магнъм на кормилото и ти на мястото до шофьора, бих искала мъничко да заложа на това, че нещата окончателно ще тръгнат.
Сънди се усмихна. Тя се надяваше да е така. Имаше нужда от такъв мъж сега. Имаше нужда от Стив.
Беше прекрасна сутрин. Ясен горещ приятен ден. Стив беше обещал да й се обади щом се събуди. Това вероятно нямаше да е рано, тъй като партито все още се вихреше когато тя си тръгна в четири сутринта, с Мариса и Уди.
Имаше толкова много хора. Стив имаше много приятели. Тя го откри да играе на зарове с група мъже. Тихо го целуна и прошепна:
— Искам да вечеряме вкъщи утре вечер само двамата.
Той беше пиян. Изсмя се и извика:
— Кажете „беса вок“
После затършува в джоба си и измъкна малко пакетче.
— Отвори това когато си легнеш.
Тя направи както той й каза. Пакетчето съдържаше фигури на мъж и жена, уловени за ръце. Ту бяха високи около два инча, идеално направени от солидно злато. Женската фигура имаше два ярки кръгли диаманта за гърди и още един диамант с форма на круша, поставен на стратегическо място. Мъжката фигура беше на практика цялата в диаманти.
Имаше бележка към нея. Всичко, което пишеше, беше: „Не че искам да се хваля, но…“
Сънди се засмя. Това беше най-вулгарния подарък, който е получавала някога.