Новият филм щеше да е интересен. Режисьорът му беше стар приятел. Другата звезда, Мишел Ломанс, също му беше стара приятелка, но по различен начин. Мишел беше голяма звезда, едра сладострастна жена. Бяха я открили в Южна Франция по бикини, когато беше на деветнадесет години. Сега, десет години по-късно, тя имаше международна слава като актриса и като жена. Чарли я беше срещнал за първи път преди пет години, когато кариерата му на филмов артист бавно и сигурно напредваше, а нейната започваше да тлее.
За първи път във филм той не беше само комедиен артист, а му беше дадена романтична роля. Жените веднага го възприеха в новото му амплоа на любовник. Ако беше достатъчно добър да прави любов с Мишел Ломан, ставаше и за тях.
Писмата започнаха да пристигат и кариерата му започна шеметен възход.
Това беше началото на края за него и Лорна.
Началото на романа му с Мишел промени много живота му. Отначало той не можеше да повярва, че прочут секс символ, може би най-прочутият европейски секс символ от онова време, може да го хареса. Но тя го хареса. Повечето от уговорките бяха направени от нея. Тя имаше съпруг, който предвидливо стоеше в Париж и се появяваше само случайно.
— Ти си чудесен мъж — мъркаше му тя — чудесен любовник, най-добрият.
Никоя не му беше казвала подобно нещо преди това. Той винаги се беше чувствал неадекватен или в най-добрия случай средна работа в кревата. Но Мишел измени всичко. Тя го накара да се чувства велик.
Разбира се, бракът му страдаше. Започна да се връща в къщи все по-късно и по-късно от студиото. Винаги казваше, че има работа през уикендите. Накрая почти не виждаше Лорна; те само живееха в една и съща къща.
Виждаха се само за да си разменят обиди.
Лорна: „Знам, че чукаш оная голяма френска крава.“
Чарли: „Не разбирам как можа да кажеш това?“
Лорна: „Ти си като пес след разгонена кучка. Правиш се на глупак.“
И така продължаваха скандал след скандал, обида след обида, докато един ден нещата наистина стигнаха до края. Чарли мислеше да последва Мишел във Франция. Тя си беше заминала преди две седмици, след приключването на филма, и те говореха по телефона всеки ден.
— Мъжът ми заминава на юг да десет дни — беше му казала тя — тръгва утре, така че тогава можеш да дойдеш.
За нещастие това съвпадаше с рождения ден на дъщеря му и Лорна беше устроила парти. Той й каза, че трябва веднага да тръгне за обсъждане на филм.
Тя го изгледа втренчено и продължително.
— Ако отидеш при нея — каза тя бавно — ще обвиняваш себе си за последствията.
Когато се върна, нещата се бяха променили. Вече нямаше скандали, защото Лорна много рядко беше в къщи, за да се скарат. Тя като че ли успяваше винаги да излезе точно в момента, в който той влизаше. Та не се прибираше по цели нощи, като дори не си даваше труда да каже къде е била.
Той не я питаше. Беше твърде зает с планове как да вижда колкото се може по-често Мишел.
Кариерата му продължаваше да се развива по най-добрия възможен начин. Той се озова в завидното положение да може да подбира сам какви филми да прави. Отзивите за него винаги бяха чудесни: „ЧАРЛИ БРИК БЛЕСТИ ОТНОВО“; „БРИК СПАСЯВА ФИЛМА“; „КОМИЧНИЯТ ГЕНИЙ НА ЧАРЛИ БРИК“.
Лорна и той решиха да се пренесат от къщата им в провинцията в една мансарда на Найтсбридж. Аферата с Мишел беше донякъде замряла поради факта, че те снимаха в различни страни и беше невъзможно да се уреди среща.
Той, разбира се, съзнаваше, че беше действал като глупак. Всичко се дължеше на неговите грешки. Това, което всъщност го подтикна към аферата с Мишел Ломан беше, че просто не искаше да пропусне нещо голямо. По някакъв странен начин той си мислеше, че именно затова те двамата с Лорна могат да се сближат.
Тя обаче не мислеше така. Беше студена и неприятелски настроена, въпреки вниманието, което й обръщаше.
Той реши да купи мансардата с надеждата, че новата обстановка ще ги събере отново.
Лорна не се ентусиазира от това. Настоя да наемат декоратор за вътрешното подреждане на къщата и остави всичко на него.
Две седмици след като се бяха пренесли, Чарли трябваше да замине за Испания. Когато се върна, Лорна се беше изнесла. Беше оставила децата и кратка бележка, която гласеше: „Всичко е по твоя вина, никога не се опитвай да ме виниш.“
Тя беше изчезнала и на Чарли му трябваха две седмици, за да я открие. Един частен детектив я откри в хотелска стая в Бейсуотър, в леглото с един безработен каскадьор. Детективът направи снимки и това реши нещата. Разводът беше неминуем.