Мистър Снейк приключи разговора си, тресна слушалката, протегна се за цигара и изръмжа:
— Пикал ли си в плувните басейни на нашите клиенти, Джеферсън?
— Какво? — попита Хърбърт, жълтеникавата му кожа почервеня.
— Чу ме. Да или не?
— Не — каза той бързо. Това беше нещо, което не можеха да докажат.
— Уволнен си. Дадох ти шанс да ми кажеш истината и ти го пропиля. Някакво хлапе е снимало филм за майка си пред да излезе и през стъклената врата се вижда как си пикаеш в басейна им съвсем спокойно. Аз самият видях филма този следобед. Събирай си нещата и се махай оттук. Касиерът е приготвил чета ти със заплатата до днес.
Мистър Снейк взе отново телефона и докато Хърбърт се обърна да си тръгне, беше вече зает с разговор.
33.
След случката с Клей и двете стриптизьорки Чарли изпадна в дълбока депресия. Той се затвори в хотелското бунгало с вечно верния Джордж и отказваше да види когото и да било, освен ако не беше по работа, свързана с филма, който той трябваше да започне. Филмът беше комедия, наречена „Фред“.
Главната женска роля трябваше да играе Лоръл Джоунс, едно грозно приятно момиче, което беше предложено за награда, но не я беше спечелило: миналогодишния Оскар за най-добра второстепенна роля. Тя дойде на вечеря с Чарли в хотела му, като доведе съпруга си, за когото беше женена от два месеца, дългокос член на нашумялата напоследък поп-група „Сънс“.
Чарли ги хареса и двамата. Те непрекъснато говореха за политика, замърсяването на въздуха в световен мащаб, глада по света. За Чарли това беше една ободрителна промяна от разговорите, които се въртяха или около филмовата промишленост, или около това кой кого чукаше.
Лоръл и съпругът й Флос бяха вегетарианци и замисляха да се откъснат от работа за шест месеца, за да се захванат с проблемите на глада в Индия.
— Така е през седемдесетте, човече — каза Флос. Помагаш на хора, които не могат да си помогнат сами.
Лоръл кимна, очите й светеха от одобрение.
— Да, но какво ще стане с кариерите ви? — попита Чарли. — Вие и двамата сте едва в началото. Знам, че прогресирате много добре, но ако зарежете всичко точно сега…
— Всичко сме обмислили — каза Флос.
— Да — присъедини се Лоръл. Флос и момчетата са записали достатъчно много, така че това ще им помогне да задържат темпото, а аз ще правя друг филм след „Фред“.
— Човече, ако не можеш да отделиш шест месеца от живота си, за да помогнеш на други човешки същества, просто не зная — Флос тъжно поклати глава.
Чарли се опита да си припомни какво той беше направил, за да помогне на други хора. Винаги даваше на Джордж старите си дрехи и беше подарил повече от петдесет хиляди долара на различни благотворителни организации през последните няколко години. Това, разбира се, се приспадаше от данъците. Преди няколко месеца го бяха поканили да направи публично обръщение в защита на бездомните, но той го беше отхвърлил, не защото не вярваше в каузата, а защото го притесняваше да се появява пред публика, освен ако не играеше. Той беше подписал петиция заедно с редица други видни хора за легализирането на марихуаната. Лоръл и Флос, и двамата по на деветнадесет, го караха да се чувства много стар.
След вечеря той предложи да изпушат по една доза и да послушат малко музика.
Лоръл и Флос размениха усмивки.
— Ние вече се отказахме — каза Лоръл.
— Да, ти или не се нуждаеш от това, или не и ние установихме, че сме достигнали точката, в която нямаме нужда от това повече — Флос прекара ръка през дългата си руса коса. — Ти давай — добави той.
Овчедушно Чарли сложи настрани цигарата, която беше извадил.
— Не, аз не се нуждая от това — просто си мислех, че вие, ъ…
— Всички мислят, че всичко, което правим, е да се дрогираме, пробни бракове и все такива глупости. Лоръл и аз искаме да покажем на хората, че нашата главна грижа е за бъдещето на света, в който живеем. Всеки иден и двамата медитираме за около час. Това е най-великото. Хвърли си дрехите, човече, и медитирай, това е по-добре отколкото да се друсаш.
След като си тръгнаха, Чарли съблече полото си на черни райета и събу панталоните. Как ли медитира човек?
Той седна със скръстени крака на пода, като се опитваше да се вглъби. После, след пет минути, той каза: „Майната му!“, запали си дозата, пусна някаква музика и си легна.
Освен Лоръл Джоунс във „Фред“ се предвиждаше да играят още шест страхотни момичета. Чарли, който имаше право да одобрява актьорите, каза на Сай Хамилтън младши да наеме когото пожелае. Бяха само малки роли и Чарли прост не искаше да се притеснява да прослушва цяла дузина звездички.