— Вие сте англичанка — отбеляза той.
— Бих казала, че това е очевидно — отговори тя, като го гледаше с подозрителните си очи.
— Да, разбира се, така е. Лондон с лек примес на севера.
— Така е. Защо не медитираш? И защо си ми зяпнал тялото? Не съм красива.
— Ъъъ, е, скъпа, е, ъъъ, със сигурност не си грозна.
Тя избухна в смях. Имаше зъби на малко момиче.
— Бих искала нещо сладко. Мислиш ли, че има шоколадова торта някъде наоколо?
— Да отидем и да вземем.
— О’кей.
Те мълчаливо излязоха. Тя не направи коментар относно колата му, просто се държеше така, като че ли се е качвала в лимузини през целия си живот.
— Карай към пазара в Дофени — нареди тя.
Той отиде до там и те взеха шоколадови торти, бисквити, американски орехи, различни сладоледи и захаросани пръчки.
— Какъв пир! — възкликна тя.
Горкото хлапе, помисли си той, тя вероятно не е яла. По всяка вероятност живееше в някаква съборетина на Стрип.
— Да се върнем ли у Лоръл и Флос? — предложи той.
— Както искаш.
Бих искал да чукам, мислеше си той. От Динди насам не беше имал никоя. Но по дяволите с това, той искаше повече от едно бързо изчукване, искаше някаква връзка с момиче, с което би могъл наистина да поговори.
На следващата вечер той научи от Лоръл, че момичето беше лейди Филипа Лонгмийд и че тя е на посещение при майка си и втория си баща, които имаха къща на Бевърли Драйв.
Докато разговаряше с лоръл, като я беше хванал точно преди часа за медитация, Филипа седеше на пода и изсипваше шоколадова торта с шепи в устата на едно женствено момче.
Чарли се приближи и каза:
— Ще медитираш ли тази вечер?
Тя ви рамене.
— Може би, ако няма нещо друго за правене. А ти?
Той бързо поклати глава.
— Със сигурност не.
— Нека всичко да изскочи — запя женственото момче.
— Бих могъл да те заведа у дома — осмели се да каже Чарли.
— Кой, мен ли? — попита момчето.
Филипа натика последното парче от шоколадовата торта в устата на момчето.
— Обикновено не се прибирам вкъщи толкова рано, но ако имаш трева, ще дойда у вас.
По време на пътуването до хотела тя говореше за последните студентски вълнения.
— Много е тъжно да гледаш как тези хлапета ги бият по главите.
После тя заговори за голям рокфестивал на открито, който ще се проведе в Сан Франциско следващата седмица.
— Лоръл и Флос ще ходят. Мога да отида с тях.
В хотела тя разрови неговите албуми с явно неодобрение.
— Нямаш ли някакви нови парчета? Не, предполагам, че нямаш.
Най-сетне тя избра един албум на Ролинг Стоунс, които харесваше. После постави мръсните си крака на една маса и започна да пуши дрогата, която той й беше дал. Тя дръпна няколко пъти много дълбоко със затворени очи и изпускаше дима бавно през ноздрите си.
Чарли седеше срещу нея. Той изпитваше силна нужда да спечели одобрението на това момиче. Искаше тя да разбере, че той може да е прехвърлил тридесетте, но че не принадлежи към онова ужасно по-старо поколение; беше все още млад, все още в крак с модата.
Те слушаха Стоунс мълчаливо. Когато албумът свърши, тя каза:
— Ако искаш секс, просто ми кажи. Не, че съм се затръшкала, но ако кажеш, нямам нищо против.
Той веднага се развълнува.
— Не, не — каза той. — Не се притеснявай, това е последното нещо, за което мисля.
— Предполагам, че не ме намираш за особено привлекателна при всички тези красиви едрогърдести откачалки, с които си имаш работа. Лично аз мисля, че сексът е духовно нещо.
Той кимна.
— Съгласен съм.
— Така ли? — тя беше учудена. — Наистина ли?
— Да, когато аз харесвам наистина някое момиче — не е толкова важно да легна с него в кревата, искам да кажа — предпочитам преди това да говоря с него. Сексът заради самия секс е просто…
Той се спря, като търсеше думи. О, само ако Клей можеше да ме чуе сега, помисли си той.
— Мисля, че човек може да се контролира, наистина мисля така. Повечето стари мъже мислят твърде различно. Приятелите на моя втори баща винаги са се опитвали да се вредят при мен, това ме отвращава.
Повечето стари може!! Чарли се задави. Тя мислеше ли, че той е стар? Той беше само на тридесет и девет, слаб като пръчка, в отлична форма, издокаран по последна мода. Как беше възможно тя да си мисли, че той е стар?
— На колко си мислиш, че съм? — попита той.
Тя сви рамене, нейният любим жест.
— Не знам на колко си.
— Не, хайде, сериозно, опитай се да отгатнеш. Колко би ми дала2
— Ако кажа, че си много стар, само ще се ядосаш, а ако кажа, че си твърде млад, ще те полаская.
— На колко съм?
Тя го прецени с присвити очи.
— Тридесет и девет — каза тя най-сетне.