— Майтапиш ли се?
— Не, защо? По-млад ли си или по-стар?
— Точно го закова, съвсем точно. Как разбра?
Тя сви рамене.
— Изглеждаш на тридесет и девет.
— Изглеждам на тридесет и девет?
Тя се усмихна с особено зла усмивка.
— Казах ти, че ще се ядосаш.
— Не съм ядосан — каза той бързо. — Защо трябва да съм?
Тя стана и си гриза ноктите мълчаливо няколко секунди.
— Аз съм на осемнадесет и се чувствам стара, затова мога да разбера, че сигурно е много ужасно човек да е на твоята възраст.
— Ще те закарам до вас — каза той рязко.
Това момиче беше идиотка.
— Няма нужда да си правиш труда, така или иначе няма да се прибирам още, трябва да се срещна с приятели на Стрип.
Тя беше по-лоша и от раболепните звездички с техните безцеремонни маниери.
— Чудесно — каза той студено. — Ще ти извикам такси от рецепцията.
— Довиждане — каза тя — благодаря за тревата.
После Чарли се обади на Теймз Мейсън, чийто телефон беше взел за всеки случай.
Тя дойде при него за по-малко от половин час, дългото й шест фута и два инча тяло беше облечено в широка пижама на цветя. Тя си осигури кариерата за десет минути, като предложи ролята й във „Фред“ да бъде разширена и след това се съблече, за да разкрие тяло на амазонка.
Чарли се люби с нея бързо и непълноценно и я изпрати в къщи с обещанието, че ще бъде написан още един епизод за нея.
Когато тя си тръгна, той се почувства по-самотен от когато и да било. Ако не беше това, което е, тя нямаше да дотърчи така.
Така наречени актриси, те не струваха дори колкото едно лайно.
34.
От летището Сънди тръгна направо към хотела. Чувстваше се уморена и ядосана. Каква глупачка беше да вярва на мъж като Стив Магнъм! А възнамеряваше да се омъжва за него! Каква връзка можеше да очаква едно момиче с женена няколко пъти филмова звезда?
Проблемът беше там, че тя не водеше нормален живот. Беше пристигнала в Холивуд депресирана и затворена в себе си, беше направила два филма, бързо един след друг и Стив Магнъм го беше изиграл в най-подходящото време.
Тя се съблече и поръча един хамбургер и млечен шейк в стаята си. Поиска също така да й пратят вестниците, но там все още нямаше нищо за нея и Стив. Ако не се появи на следващия ден, тя просто щеше да се обади на Кери, за да разбере какво става.
Тя решеше косата си на прозореца се възхищаваше на гледката. Струваше ли си да лети до Рим, за да разбере истината от Бено? Не, разбира се, че не, защото Динди казваше истината, и сега, когато тя я знаеше, всичко си идваше на мястото. Паоло като че ли никога не се наслаждаваше истински, когато я любеше; винаги й се струваше някак си отнесен, понякога отегчен. Единствените времена, когато той наистина беше страстен бяха, когато успяваше да я убеди да коленичи пред него докато той се наслаждаваше на светлото й красиво тяло в огледалото.
Двамата мъже в живота й, Раф и Паоло, никога не я бяха забавлявали истински.
Като си помислеше за това, тя чувстваше топлина по тялото си. Тя гневно се мушна в леглото. Много добре знаеше какво означава тази ярост. Когато историята със Стив Магнъм приключи, тя ще може да излиза като другите момичета и да завърти флирт с първия мъж, когото хареса достатъчно.
Не можеше да заспи. Мислите я връхлитаха една след друга. След един час въртене насам-натам тя взе две хапчета за сън, от тези, които й бяха дали в Рим след смъртта на Паоло. За първи път от тогава тя имаше причина да ги ползва. Тя мразеше да гълта лекарства след като беше видяла какво сториха наркотиците с Паоло, но се нуждаеше отчаяно от сън.
Най-накрая заспа, дълбок тежък сън, защото хапчетата бяха силни, а и тя не беше привикнала към тях. Тя сънува Стив. Той беше в леглото с нея, свали нощницата й и започна да мачка гърдите й с груби ръце. Тя стенеше в съня си. Той прикова ръцете й и проникна грубо в нея, тя се задъха, обгърна го с крака и заби нокти в гърба му. След това беше на влакче на ужасите, цялото й тяло беше опънато, нервите й бяха готови да експлодират във фантастичен оргазъм. Нищо нямаше вече значение, освен да стигне върха на планината и когато тя достигна върха, започна да се смее, облекчението и радостта от това бяха невероятни.
След това отвори очи навреме, за да види Клод Юсан да се свлича от нея.
Тя остана неподвижна за момент, съзнанието й беше в мъгла.
Спокойно той запали цигара. Дръпна от нея веднъж и й я подаде.
Тя я отблъсна, истината за това, което току-що се беше случило, бавно й се изясняваше. По някакъв начин той се беше вмъкнал в стаята й и я беше изнасилил, а тя дори не се беше събудила — или може би беше?
— Какво правиш тук? — попита тя с нисък глас, като разбра колко е странен въпросът веднага след като го зададе. — Как влезе?