— Имам си своите начини. Просто отговорих на поканата ти в самолета.
— Каква покана?
Той се засмя.
— Мила лейди, знам какво искаше, дори може би без ти самата да знаеш.
Тя се засрами. Толкова очевидно ли беше, че тя се нуждае от мъж?
Тялото й беше в размекнато състояние на невъздържаност и удовлетвореност.
Ръцете му започнаха отново да я галят.
— Ако греша, ще си отида — каза той.
Тя седна бързо в кревата.
— Изчезвай оттук!
Той зарови ръка в косата й и я дръпна назад. След това я целуна дълго и силно.
— Така е по-добре — каза той — сега ние може да имаме една честна връзка без да минаваме през всички тези merde14 на срещи и други подобни хлапашки истории.
Тя изстена, като отговаряше на тялото му. Какво щеше да загуби? Беше твърде късно да побеснява и да надава викове за изнасилване, а още от първата им среща в Акапулко тя беше привлечена от него.
— Добре — промърмори изненадана от самата себе си.
— Ти си умна жена, Сънди — каза Клод със съвсем слаба следа на фрески акцент в говора си — сега аз ще те любя, докато си будна, а утре ще се опознаем.
Докато детективите на Стив Магнъм проследят Сънди, тя и Клод Юсан вече бяха неразделни. Стив беше бесен. Той беше сигурен, че причината, поради която Сънди избяга от него в Акапулко, е френският режисьор. Той изръмжа на Кери да пусне съобщението за пресата, което тя направи веднага, причинявайки много предположения и клюки.
Стив веднага започна да излиза с всяко достъпно момиче в града. Той дори спря да обвинява Динди и излезе и с нея. Тя веднага се впи като пиявица, като постепенно се отърваваше от съперничите и се наместваше като постоянна негова компаньонка.
Кери потрепери при последния избор на Сънди. Клод Юсан имаше репутацията на подло, цинично копеле, което се ползваше с голям успех при жените. Жена му беше лесбийка и той имаше две метреси в Париж, като и двете му бяха родили деца. Беше блестящ режисьор, но очевидно беше убийствено да се работи с него и беше напълно безпощаден, когато ставаше въпрос за чувства на другите хора. Носеше се също слух, че е готов да се впусне в каквато и да е сексуална перверзия, особено в оргии.
Кери поклати глава. Изобщо не й се струваше от типа мъже на Сънди. Искаше Сънди поне да й телефонира. Не беше чула нито дума от нея и въпреки че й остави съобщение в хотела в Рио, тя не й се обади.
Маршъл каза:
— Не се притеснявай. При положение, че се върне навреме за другия филм, останалото не е твоя работа. Тя ти е клиентка, това е всичко.
— Тя ми е и приятелка — отговори Кери и продължи да се притеснява.
Клод Юсан беше в Рио за да се срещне с двама актьори, които искаше за филма си. Тъй като това щеше да бъде първият му американски филм, той искаш за всяка роля най-подходящия актьор.
Той даде на Сънди сценария да го прочете. Тя беше въодушевена от него. Тя искаше главната роля; беше чудесна роля.
— Коя имаш предвид за Стефани? — попита тя непринудено една нощ.
— Искам актриса със страхотен потенциал — отговори Клод — жена като Банкрофт или Едуърт. Една американска Моро.
Тя замълча. Очевидно той никога нямаше да избере нея, въпреки че беше сигурна, че може да изиграе ролята. Стефани, богата съпруга от Бевърли Хилс, която живееше в имение със съпруга си, застаряващ ексхибициониостичен банкер… Един ден в къщата им нахлуват две момчета, които чукат Стефани и насилват мъжа й да гледа. Те остават, като държат двойката затворници, докато постепенно верността на Стефани се прехвърля от съпруга й към момчетата и тя става като тях.
— Скоро ще трябва да се връщам обратно в Ел Ей — отбеляза тя по-късно същата вечер. — Наистина трябва да уведомя Кери, че съм тръгнала.
— Не те спирам — каза той безцеремонно — нашето споразумение е да правим каквото искаме и когато искаме.
— Но аз не искам да заминавам. Знаеш, че съм подписала договор за филм.
— Филм? Така ли наричате тези лигави парчета боклук, които правите?
Те бяха заедно само две седмици. Тя знаеше, че сигурно е влюбена, защото не й пукаше какво правеше той, тя искаше само да бъде с него. Той беше невероятно груб с всеки — келнери, прислужнички, администраторките от рецепцията на хотела, той се отнасяше с всички тях като с боклук. Имаше презрително отношение към всички.
Един ден тя го попита:
— Как можеш да говориш на хората по този начин?
— Ако те нямат по-голяма амбиция в живота от това да бъдат слуги, заслужават всяко отношение, което получават — изръмжа той.
Тя беше притеснена от държанието му. Усмихваше се на келнера, на който той беше крещял наскоро, даваше бакшиш на прислужничката, която той изхвърли от стаята, приказваше приятелски с гувернантката, която той беше наел временно да се грижи за сина му.