Като всички актьори Чарли не можеше да чака. Когато опреше до неговата кариера, той беше свръхчувствителен.
— Ако не възразяваш, ще бъда при теб след половин час.
— Добре, ти си клиентът.
Маршъл затвори и огледа спящата Кери, която лежеше до него. Тя имаше най-красивата кожа, която някога беше виждал, богат горещ млечен шоколад. Той я разтърси за да я събуди. Бяха се тръшнали в леглото в пет часа, а сега беше почти осем.
Тя се събуди с усмивка.
— Ти никога не си удовлетворен, нали? По-лош си от деветнадесетгодишен гимназист. Ако се омъжа за теб, ще ме изцедиш за нула време и…
Той прокара месестата си ръка, пожълтяла от пурите, по твърдите й изопнати гърди.
— Отпусни се, Чарли Брик ще намине, така че си размърдай секси задника, отивай си в къщи и решавай кой ден от следващата седмица ще бъде. И аз имам предвид следващата седмица. И без повече офлянквания.
Тя се усмихна.
— Това, което обичам у теб е, че все още ми говориш, като че ли съм малката секретарка, която ти навремето нае.
Беше негов ред да се усмихне.
— Какво е толкова по-различно сега?
Правя го с шефа, пардон, с бившия шеф — тя си обличаше копието на розовия костюм на Карден, с което отиде в офиса този ден. — Ще се срещна със Сънди на летището сутринта, така че ще ти се обадя, когато се върна в офиса. Долу на стълбите прислужницата пускаше Чарли Брик в момента, в който Кери си тръгваше.
Маршъл слезе долу в дюс халат в кестеняв цвят. Кери му изстреля топла целувка и излезе.
— Това момиче си го бива — отбеляза той.
— Много е привлекателна — съгласи се Чарли.
Беше чул слуховете, че Маршъл възнамерява да се жени за нея.
Те влязоха в хола и Чарли прие едно бренди.
— Е, хайде — каза той, като едва сдържаше раздразнението си — какви са тези лоши новини?
— Не исках да говоря за това по телефона — каза Маршъл. — Човек никога не знае, кой би могъл да подслушва, а новините в този град се носят достатъчно бързо и преди да разбереш какво става, някой ще те срита отзад. Работата е там, Чарли, че следващият ти договор може да бъде анулиран.
— Какво?
— Да, знам, дяволски е шибано. „Въртележка“ ще донесе много пари и чух, че Фред не може и да върви по добре, но ти знаеш каква е индустриализацията сега, всички се плашат. Много, страшно много си стискат парите. Не могат да се споразумеят, а и откровено казано никога не съм бил впечатлен от този сценарий
— Но това са безсмислици. Моите филми носят пари, още не съм имал провал. Все още съм един от десетте най-касови филмови звезди. Това е смешно
Сигурно е смешно и те ще го разберат. Виж, това няма да те засегне много. Мислех си, че ще се зарадваш на малко свободно време.
— Не ми харесва да не работя — каза Чарли студено — не ми харесва да си седя на задника, докато някои по-нови и по-млади актьори си пробиват път. Намери ми нещо друго, което да правя — независим, евтин, художествен филм. Нямам нищо против да сменя амплоато си. Ще сваля цената си, ако има нещо, което наистина харесам. Вземи участие в работата.
— О’кей, Чарли.
— Дори може да се съглася сам да финансирам нещо.
Маршъл поклати невярващо глава.
— Вие актьорите сте едни и същи, дори сами ще си платите, за да се видите на екрана!
36.
— Какво е това хлапе? — попита Кери с отворена от учудване уста.
Сънди изглеждаше невероятно красива в жълтата рокля. Буйната й коса обгръщаше почернялото й лице. Тя се усмихна.
— Жан-Пиер, запознай се с Кери. Кери, това е Жан-Пиер Юсан.
Малкото момче се загледа в Кери сериозно и протегна ръка.
— Ау — въздъхна Кери — ако бащата поне малко прилича на сина си, разбирам защо си се хванала.
— Бащата е също така красив — засмя се Сънди — о, Кери, толкова съм щастлива!
— Личи ти, в действителност изглеждаш чудесно. Искам да ми разкажеш всичко, но първо да отидем в колата преди някой блуждаещ фотограф да те открие и да те нападне. Между другото, защо ми каза да няма репортери на летището?
Сънди кина към момчето.
— Клод настоя. Както и да е, те щяха да задават само тъпи въпроси за Стив Магнъм.
— Трябва веднага да се захващаме за пробните снимки, трябваше да си тук преди две седмици.
— Съжалявам, но всичко беше толкова чудесно, че не можех да се откъсна и да дойда.
— Разбирам те.
След пробните снимки те отидоха до Шато Мармон, където Сънди събра останалата част от багажа си. Беше се получило огромно количество поща, което тя беше помолила да й съберат.
— Не знам защо не си ги накарала да ти препращат всичко в Акапулко — каза Кери — това е нелепо, може да има нещо важно.
Сънди поклати глава.