— Единственото писмо, което би могло да има някакво нищожно значение, може да бъде от леля ми в Англия, а тя пише само два пъти годишно. Всъщност, не мога да си представя от кого са всичките тези писма.
— Ще бъдеш изненадана от какви хора получаваш писма, когато си прочута. Вероятно други агенти се опитват да те откраднат!
Сънди се засмя.
— Ще ги отворя вкъщи. Толкова съм възбудена от това. На Жан-Пиер ще му хареса къщата с океана до нея, нали миличък?
Тя побутна малкото момче и то се усмихна, нещо, което вече започваше да прави.
Кери каза:
— Наех къщата вчера, всичко е наред. Минах през няколко магазина, купих туй онуй, наистина не мога да разбра защо искаш да се вържеш в Малибу.
— Не съм вързана за Малибу. Това ще стане в някоя страхотна малка къща, надвиснала над морето, далеч от всичкия този смог и псевдообщество. Мисля, че Клод ще я хареса.
— Клод ще се мести ли при теб?
— Надявам се. Кери, знам, че ще го харесаш, просто не мога да чакам вие двамата да се запознаете. Иска да устроя едно малко барбекю парти, когато той пристигне, може би само ти и Маршъл, Бранч, ако се е върнал и може би Макс Торп.
Групичката ми изглежда забавна. Защо не поканиш Динди и Стив, за да стане истински майтап?
— Те заедно ли са?
— Клюки, а Джойс Хабър си го получи. Разбрах, че така е захапа шишето, че вече е голям зор да го вдигне.
— Ти наистина си отвратителна.
Но тя се смееше и още веднъж Кери се удиви на промяната в нея. Господи, лош или безразличен, Клод Юсан със сигурност беше направил една нова Сънди.
Те спряха до апартамента на Кери да приберат Лимбо. След това отидоха направо в къщата.
— Страхотна е — възкликна Сънди. — Много по-добре отколкото си мислех. Защо не вземеш един бански и да поплуваме? Хайде, Жан-Пиер, иди да се преоблечеш.
Тя отвори куфара му и му хвърли един малък бански. Либо тичаше наоколо, полудял от възбуда.
— Не мога да остана — каза Кери натъжена — бих желала, но съм извън офиса цял ден, а имам доста неща да върша. Утре пресконференцията ти е за два следобед. Ще уредя да дойде кола да те вземе в един. Мисля, че ще е по-добре да не вземаш детето. Прислужницата ще дойде утре в десет, остави я тя да се грижи за него. Има няколко интересни предложения, които искам да обсъдя с теб, така че мисля, това може да стане утре на вечеря в дома на Маршъл.
— Искам да разбера всичко за това. Ще има ли сватба?
— Слушай, хлапе, трябва да бързам, ще ти се обадя по-късно. Имам един списък с местните служби в кухнята в случай, че се нуждаеш от нещо, а и с мен можеш да се свържеш винаги по телефона.
— Няма да имаме нужда от нищо. Ще поплуваме, ще хапнем и ще си лягаме рано.
Океанът беше топъл и полюшваше големи вълни, които събориха Жан-Пиер и караха Лимбо да тича в бесни кръгове по брега. Сънди сложи малкото момче на раменете си и нагази във водата.
По-късно, когато детето беше вече в леглото, тя разопакова няколко неща, нахрани Лимбо и тръгна да изучава къщата. Кери й се обади и си поприказваха малко. Клод не го направи, въпреки че беше обещал.
Тя се чудеше дали той ще хареса къщата. Щеше да бъде спокойно място за него. Едно място, където той наистина можеше да се отпусне. Той беше така увлечен от работата си, винаги мислеше за нея, непрекъснати дискусии и срещи.
Тя реши, че така е добре. Един мъж трябва да е посветен на работата си. Не й пукаше дали тя ще работи някога отново. Ако нещата тръгнеха добре с Клод, може би нямаше. Щеше да й стига просто да бъде с него, да се грижи за него, да има деца от него, много, много деца и всички да приличат на Жан-Пиер.
Тя въздъхна. Това беше блян. Той още беше женен, а и дори да беше ерген, тя знаеше, че той не е от семейния тип мъже. Е, не я беше грижа. Те просто можеха да живеят заедно. Тя нямаше да го връзва.
За какво й беше и тази кариера в края на краищата? Никой не го беше грижа за нея като актриса, като личност. Всички искаха да видят колкото се може повече от гърдите й, краката й и всичко друго, което можеш да предложи. Даже и да станеше звезда, пак щяха да искат това от нея.
Тя седна и започна да преглежда пощата си. Кери беше права. Две писма бяха от агенти, които предлагаха услугите си; бланки, предлагащи коли, телевизори, домакинско оборудване; кратко писмо от леля й с приложена изрезка от английски вестник, в което тя се оплакваше от оскъдните дрехи на Сънди на снимката. И три големи плика, всички надписани с един и същ неграмотен почерк. Тя прегледа клеймата и отвори първо най-старото. Пластмасово пликче падна от него. „Сънди, кога ще…“
— О, Господи! — изстена тя.
Беше пълно с мръсотии за това какво писателят искаше да направи с нея, въобразяваше си, че прави и твърдеше, че те скоро ще го правят.