— Казах ти, че ще наминем у вас по-късно — каза Бранч сърдито.
— Знам, знам, но нямах търпение да видя красивата Сънди Симънс — каза Макс ентусиазирано. Воднистите му очи бързо огледаха мястото и се спряха на Бранч: — Нямаш нищо против, нали?
Стиснал устни, Бранч поклати глава.
— Той се справя много добре — каза Макс като потупа Сънди по ръката.
— Да, знам — усмихна се тя — мисля, че телевизионните серии с него ще бъдат чудесни.
— Той каза ли ти, че се мести при мен? Толкова е глупаво от негова страна да дава всички тези пари за хотел, след като имам голяма къща — Макс премести ръката си от Сънди на Бранч, където тя се задържа — понякога човек се чувства толкова самотен; хубаво е да има компания.
Бранч погледна жално към Сънди. Тя почувства напрежението между двамата мъже и престорено се прозя.
— Извинявам се на всички, но мисля, че е време да тръгвам. Утре рано имам разговор.
— Не ми харесва това, че ще се върнеш сама на брега — измърмори Бранч. — Този град е пълен с откачалки.
— Не бъди глупав. Имам напълно сигурен форд, който съм взела под наем, пълен е с бензин, ще затворя всички прозорци и ще заключа всички врати.
Бранч изсумтя и поиска сметката, която Макс плати.
Всички тръгнаха към паркинга, където Бранч потегли с Макс в неговия бял ролс ройс, а Сънди към брега в нейния светлосин форд. Тя караше бързо, като се придържаше към средната лента и не се оглеждаше наоколо, когато спираше на светофарите. Ако се озърташ наляво-наясно беше много вероятно да срещнеш някой мъжки поглед и той да приеме това за незабавна покана. Лос Анджелис беше от тези градове, където жените, особено тези, които изглеждаха като Сънди Симънс, рядко караха сами през нощта.
Клод не се беше обадил и тя се притесняваше за него. Тя дори не знаеше със сигурност кой ден ще пристигне. Тя мислеше за Бранч и Макс, Кери и Маршъл.
Тя не забеляза старя сив буик, който я следваше с морен покрит с кал и шофьор, който се прикриваше зад тежки тъмни очила.
Беше твърде заета с мислите си, затова не забеляза нищо. Дори когато зави по пустия път покрай брега и старият сив буик беше точно зад нея.
40.
От кога си тук? — попита Натали, като вежливата фраза едва прикриваше отвращението към слабото босоного момиче, което Чарли беше довел на вечеря.
Филипа се прозяваше открито, не си даваше зор за прикрие зяпналата си уста с ръка и даваше възможност на всички добре да огледат сливиците й.
— Достатъчно дълго — каза тя с равния си леко северен акцент.
Тя беше накарала Чарли да обещае, че няма да им казва коя е до края на вечерята. Тя искаше да му докаже как се променя отношението на хората, когато разберат, че тя има титла.
Натали се задави с някакъв коктейл от дълбоководни скариди. Коя си мислеше че е тази мака кучка? Някоя, която Чарли е забърсал на онова ужасно хипарско събиране, където беше отишъл.
— Хареса ми облеклото ти — отбеляза Клей — много хубаво, много необикновено.
— Благодаря — Филипа хвърли една от редките си усмивки. — Купих го от една вехтошарска сергия на Портобело Роуд.
Тя носеше доста груба, почти прозрачна рокля. На места беше избродирана с дантела и беше разцепена около кръста й. Малкият й бюст оставаше прикрит и изскачаше навън само когато се протягаше за чашата с вино. Клей гледаше очаровано.
— Как мина концертът? — попита Натали. — Видях по новините, че едно момиче беше с бебето си там. — Тя потупа собствения си малък корем закрилнически. — Сигурно е било ужасно там.
— По-лошо за присъстващите, предполагам — каза Филипа, като извади една скарида от устата си и я огледа, преди да я сложи отстрани на чинията си.
— Нещо не е наред, ли? — попита Натали, когато това окаяно момиче направи същото с втора скарида.
— Мисля, че са скапани — безцеремонно отговори Филипа.
Всички спряха да ядат, а Натали се облещи. Ако имаше нещо, което да не понася, то това беше да се пилее храна.
— Не може да са скапани — каза тя бързо — купих ги от пазара аз самата тази сутрин.
Клей побутна чинията си настрани.
— Да не рискуваме, мила.
Очите на Натали се напълниха със сълзи от яд.
— Какво е следващото? — попита Клей.
— Печено агнешко — отговори Натали сопнато.
— А, приятели — каза Клей — семейство Алън сега ще ви поднесат малко гранясало печено агнешко.
И той избухна в смях.
— Не си забавен — каза Натали студено и като блъсна чиниите излезе от стаята.
— Не знам какво става с нея — каза Клей замислено — толкова дяволски чувствителна е напоследък.
— Тя е бременна — каза тихо Чарли. — Жените винаги са чувствителни, когато са бременни.