Един ден той изчака Сънди да тръгне, след това и мексиканското момиче да отиде с детето на пазар. Беше лесно да се вмъкне в къщата през балкона. Той обиколи навсякъде, като нетърпеливо миришеше вещите й. Записа си телефонния й номер и взе няколко снимки от една голяма купчина, която беше на масата. В спалнята й пъхна в джоба си един дантелен сутиен и бикини; след това се изниза така, както се беше вмъкнал.
Той мислеше, че когато Мардж се махне от пътя му, той и Сънди ще бъдат заедно. Изобщо не можеше да си помисли, че тя може да му откаже, след като веднъж й обясни кой е.
Той и написа много писма, всяко едно по-добро от предишното. На два пъти дори рискува и й се обажда по телефона, но тя веднага затваряше и той реши, че най-добре ще е да изчака, докато му се отдаде възможност да й се разкрие.
Мардж изчака две седмици, преди да каже на Луела за своето откритие. Тя се чувстваше чудесно. Хърбърт правеше каквото тя поискаше и тя не желаеше да развали това.
Защо трябва да казва на Луела все пак? Това не беше нейна работа. Понякога Луела беше почти толкова подла колкото и Хърбърт, особено последната събота вечер, когато я накара да приеме един „кръг от приятели“ по най-неописуем начин.
— Не иска да правя това — протестираше Мардж. — Така боли!
— Да не искаш да напуснеш кръга? — попита студено Луела. — Много женище бъдат щастливи да заемат твоето място.
Мардж се съгласи, беше отвратена и се разплака.
Луела й се изсмя пред всички.
— Държиш е като шестнадесетгодишна девственица — подигра се тя.
По-късно се разкая, приготви на Мардж горещо мляко и си говори мило с нея.
Само гордостта от постижението я накара най-сетне да разкрие работата. Когато тя разказваше на Луела, грандиозността на това я шокира за първи път. Хърбърт беше убил едно момиче. Беше невъобразимо.
Започна да циври, да реве и да се паникьосва. Може би само това, че знаеше я правеше съучастник.
Луела потвърди най-сериозните й опасения.
— Разбира се, че си замесена — отбеляза тя. — Само това, че не си отишла в полицията, те прави толкова виновна колкото и него.
Мардж подскочи от уплаха.
— Ти също знаеш — изциври тя.
— Да, но аз може и да отида в полицията.
Лицето на Мардж се изкриви от ужас.
— Но, но ти няма да сториш това.
— Може би ще трябва. Не знаех, че ще се окаже толкова сериозно.
Мардж започна да реве високо. Защо изобщо й трябваше да се намесва? Защо изобщо се сприятели с Луела Крисп? Беше щастлива, когато гледаше телевизия и ядеше.
— Все пак — продължи Луела — може би като твоя приятелка ще мога да ти помогна. Разбира се ще трябват пари. Колко имаш?
— Хиляда долара — запелтечи Мардж. — Това е всичко, което имам, нещо като спестявания за стари години. — Тя направи болезнена гримаса. — За какво ти трябват пари?
Луела каза:
— Ако ще задаваш тъпи въпроси, мисля, че няма да мога да ти помогна. Нужен ни е професионален съвет и аз разбира се има приятел в главното управление на полицията. Хиляда долара няма да са достатъчни, ако искаме това разследване да бъде прекратено.
— Какво разследване? — изпищя уплашено Мардж.
— Не исках да те тревожа предварително, но подозирах какво е сторил Хърбърт, направих някои проучвания и открих, че те здравата работят по този случай.
— О! — Мардж побеля и устата й увисна отворена по някакъв странен начин, като че ли нещо се беше случило с челюстите й.
— Разбира се, да кажем с три хиляди долара ще можем да уредим всичко.
Мардж отново започна да плаче.
— Нямам три хиляди долара.
— Ами Хърбърт? — Луела мислеше трескаво.
Дали три хиляди долара не бяха твърде много? Мардж, тъпата кучка, беше повярвала на историята й, но дали Хърбърт нямаше да усети изнудването? Вероятно беше по-умен от Мардж, но колко по-умен можеше да бъде след като се е оженил за нея, в края на краищата?
— Хърби няма никакви пари — изви Маржд. — Винаги е на червено, все се оправя на заплата за това или онова.
— По-добре говори с него — каза Луела студено.
— Не мога да го направя! Той ще ме убие.
— Тогава с нищо не мога да ти помогна. Ще трябва да отида право в полицията, в противен случай ще попадна в същото положение, в което си и ти, а аз не искам да прекарам остатъка от живота си в затвора.
Мардж потръпна.
— Ще ти дам хиляда долара — каза тя бързо и ще говоря с Хърби, той ще измисли нещо. Така става ли? Това ще ни помогне ли?
Луела кимна.
— Мисля, че да. Само, че мисля, се моят приятел няма да може да чака дълго за останалите пари.
Хърбърт не се прибра в къщи тази нощ. Беше открил път към задния балкон на къщата на Сънди. Като пълзеше и после легна по корем, той успя да надникне през пролуката на пердетата в спалнята й.