Той изчака два часа след като светлините угаснаха, за да е сигурен, че всички са заспали. Особено беше напрегнат от мисълта, че малкото куче ще се събуди, ще започне да джафка и ще го издаде. Той се промъкна бавно и мълчаливо към нейния прозорец, после се повдигна и погледна вътре.
Имаше късмет. Тя не си беше дала труда въобще да се открие със завивките и той ясно я виждаше просната на леглото, покрита само с тънък чаршаф. Над чаршафа бяха метнати един дълъг загорял крак и една гола ръка.
Мина му през ума, че тя беше гола под чаршафа и че ако той прояви търпението да изчака, та ще се отвие цялата. Устата му пресъхна при тази мисъл, а дишането му стана учестено и тежко.
Щеше да бъде толкова лесно, помисли си той, да насили резето на прозореца и да влезе. Беше уверен, че веднага щом се разкрие като автора на писмата, тя ще го посрещне с отворени обятия.
Но беше твърде рано. Той не беше готов. Трябваше да бъде свободен.
Като дъвчеше долната си устна, той се сви неудобно и я наблюдава до зори. После се върна обратно в колата си и дремна докато тя излезе в седем часа и потегли към студиото.
Той я последва. Едва след като тя влезе благополучно през вратите на студиото, той се върна в къщи при Мардж.
43.
Чарли беше в депресия. Рожденият му ден дойде и мина и той го отпразнува сам в хотела си.
Не се беше обаждал на Филипа от вечерта, когато си беше отишла от него. Беше се отказал от борбата.
Той излезе с Темз Мейсън, която му досаждаше с разговори за това по колко корици на списания се е появила тази година. Излезе с една секретарка от студиото с миша физиономия, и го отегчи страхотно. Излезе с една псевдоинтелектуалка, която пишеше по списанията, и която искаше да бъде връзвана и изнасилвана. Излезе с една руса красива сладурана, която за нещастие му напомняше на Динди. Излизаше с различни жени всяка вечер.
Една вечер, докато седеше отзад в мерцедеса с една шведска звездичка, той се скара на Джордж:
— Караш тази кола като автобус, не можеш ли да ускориш малко?
Джордж хвърли поглед в огледалото за обратно виждане. Съвсем не беше в стила на Чарли да му се сопва за дреболии, когато във всеки случай вече беше надвишил ограничението за скоростта.
Чарли се облегна, като се опита да избегне словесния порой на шведката. Тя не беше спряла цяла нощ. След пет минути, прекарани в нейната компания, той беше готов да й пререже гръкляна, а сега те бяха заедно от цели два часа.
— И така продуцентът ми каза: „Ти си красиво момиче, Лена, и звездата отказва да играе в един епизод с теб. Можеш ли да я обвиняваш?“, казва той. И затова е отрязаха. Разбира се, мога да го разбера, Клара е с десет години по-стара от мен и…
Чарли пусна радиото. Беше повече от достатъчно. Ще се обади на Филипа на следващия ден.
— Хайде, Джордж имам разговор в седем сутринта — каза той раздразнено.
Джордж натисна педала и колата профуча напред. Те приближаваха към променяща се светлина и като усещаше нетърпението на шефа си, Джордж натисна педала още по-силно. Тъкмо можеха да минат.
Това беше последното, което Джордж помнеше от преди катастрофата. Той дори не видя кадилака, който идваше от другата страна.
За частица от секундата, преди колите да се блъснат, Чарли разбра какво става и грабна момичето, като я покри с тялото си.
Събуди се два дни по-късно, в Седарс, в Ливанската болница.
Беше най-странното чувство: да си отвориш очите и да не знаеш къде си и какво става. Имаше система на ръката у, но освен това той не чувстваше и не виждаше никакъв белег от рана.
Беше в едноцветна бяла стая. Една сестра седеше до леглото у и плетеше, навела глава съсредоточено.
— Сестра — опита се да каже той. Гласът му прозвуча като приглушено грачене, точно толкова, колкото да привлече вниманието й.
Тя остави плетивото и подскочи.
— Мистър Брик — стресна се тя — вие сте буден, това е чудесно. Моля ви, не се движете. Ще повикам лекаря.
— Искам вода — каза задъхано той. Гърлото му беше подуто и нетърпимо сухо.
Тя вдигна главата му и му позволи да отпие няколко глътки, въпреки че той можеше да изпие цялата кана на два пъти. После тя излезе и се върна с доктора и още две сестри.
Бавно той сглоби историята в ума си. Двете коли, които пътуваха в противоположни посоки, се опитаха едновременно да минат при сменяща се светлина. Пътникът от предната седалка на кадилака беше починал. Шофьорът и Джордж бяха ранени на много места. Чарли, закриляйки момичето отзад, си беше ударил главата отстрани и беше в безсъзнание два дни. Момичето — Лена — се беше отървало с няколко натъртвания. Чарли имаше цицина на челото с размери на яйце и кофти резки на челото.