Беше късметлия, че е жив. Едва се беше отървал и лекарите не можеха да кажат колко време ще стои в безсъзнание. Можеше да бъдат седмици и дори месеци.
— Никога не съм си мислел, че на толкова много хора им пука — каза той на Клей седмица по-късно. — Трябваше да видиш някои от писмата, които получих, превъзходни бяха.
Той си мислеше за писмото от Лорна, писмо, изпълнено с цялата любов и нежност, които никога не му беше давала по време на техния брак. Господи, тя се беше променила. Но и той също.
— Много хора мислеха, че няма да се измъкнеш — отбеляза Клей. — Тези рани по главата са много коварни.
— Видях вестниците. Господи, английските почти ми бяха направили некролог. Но аз се чувствам добре. Всъщност, наистина не усетих нищо, освен дяволска болка, когато се събудих. Безпокоях се само за горкия стар Джордж. Той е изпотрошен навсякъде, където може да бъде трошен. Казват, че ще се оправи, въпреки че трябва да мине известно време. Не знам какво ще правя без него.
— Искам да поговорим за това. На наше разположение е онзи великолепен шофьор, който май никога няма да използваме. Натали е твърде уморена, за да пазарува, а аз все пак предпочита да се возя сам, така че той е твой.
— Чакай малко, аз не искам да…
— Без възражения, Чарли. Не ти трябва цялата тази история с разговори и търсене на някой, това момче ще ти свърши чудесна работа. Името му е Хърбърт. Ще ти го доведа утре. Всъщност, аз ще дойда с него.
Чарли с нетърпение чакаше да излезе от болницата. Лекарите бяха настояли да остане поне още една седмица под наблюдение, но той беше отегчен и нервен и чувстваше, че има нужда. Освен това имаше и филм, в който се снимаше; отлагането костваше много пари. Той знаеше, че докато е бил в безсъзнание, се е говорело за заместване. Режисьорът и продуцентът дойдоха да го видят и той ги беше убедил, че ще се върне до една седмица.
Посети го цял поток от хора.
Дойдоха Лоръл и Флос, приятелски настроени и загрижени, като носеха за подарък шоколадова торта, здраво натъпкана с трева, която Чарли, без да знае, беше дал на сестрите и те не бяха съвсем същите оттогава.
Беше щастлив а види Филипа, сериозна и с много извинения за последната вечер, която бяха прекарали заедно. В края на краищата, имаше много по-важни неща в една връзка от секса.
Шведската звездичка, която беше с него по време на катастрофата, се радваше на цялата публичност. Тя дойде да го посети с двама фотографи. Той се видя с нея, но не пусна фотографите. Тя беше вбесена.
Той знаеше, че на неговата възраст и положение е смешно да се разхожда с малки звездички само за да видят хората колко си го бива. Защо трябваше да го е грижа за това, което хората мислят?
Верен на обещанието си, Клей пристигна със своя шофьор, за да заведе Чарли в къщи.
Домът му беше неговият апартамент в Бевърли Хилс хотел, който изглеждаше подтискащо тих и празен, без Джордж да се мотае наоколо.
Клей го беше поканил да остане няколко дни с Натали и него, но Чарли отказа. Искаше да приключи с филма и после да си вземе отпуск. В известен смисъл нещата вървяха по най-добрия начин. Сега не беше ангажиран до края на годината и можеше да прави какво си иска.
Той отново се върна към навика си да работи в студиото по цял ден и да се вижда с Филипа вечерите. Използваше шофьора на Клей, но го намираше за студен и затворен и не можа да установи никакъв контакт с него. Това притесни Чарли. Той се нуждаеше от някаква връзка с хората, които работеха за него.
Филипа се оплакваше, че Хърбърт винаги я зяпа по странен начин. Чарли отговори, че това е така, защото повечето от нейните дълги хипарски дрехи са прозрачни.
— Виждала съм го някъде преди — каза тя. — Ще ми се да се сетя къде. Не ми хареса. Надявам се скоро да се отървеш от него.
На следващия ден Чарли даде на Хърбърт възнаграждение от сто долара и го върна на Клей.
Клей, който наистина не се нуждаеше повече от него, му даде заплата за една седмица и го освободи.
Близо седмица след това Филипа се сети къде го беше виждала.
— Беше на Стрип една вечер, преди няколко месеца. Той обикаляше наоколо с голяма черна кола и взе това момиче. Не я познавах, но си бяхме побъбрили — беше закъсала — имаше нужда от пари. Във всеки случай това влечуго с колата я взе и на следващия ден тя беше намерена убита на хълмовете.
Чарли се засмя недоверчиво.
— Това е смехотворно.
— Защо? — Лицето й беше обтегнато и сериозно. — Той беше, сигурен съм.
— О, хайде, говориш като в лош филм, скъпа. Във всеки случай, ако беше толкова важно, щеше да си спомниш за него по-рано.