— Искам да ги вземеш — настоя той. — Има много важна причина.
— Каква причина?
— Слушай, казах ти, че ако работиш добре утре сутрин, ще можеш да отидеш на сватбата на приятелката си. Добре, аз ще направя нещо за теб, но и ти ще направиш нещо за мен. Сега ги вземай и престани да спориш като хлапе.
Той й набута две тюркоазени капсулки.
— Не, Клод, няма да взема хапчета. Това е. Освен това, ако започнем да снимаме в седем, аз все още ще съм заспала.
Той въздъхна.
— Умно момиче, полузаспала, така те искам, полузаспала и гроги. Исках да те изненадам, но щом си толкова упорита… Утре първо ще снимаме сцената с изнасилването. Не искам изобщо да ставаш от кревата.
— Е, стига де! — тя не му повярва. — С немито лице и зъби?
— Как, по дяволите, мислиш е била Стефани, когато момчетата са се вмъкнали? Тя е била в леглото, нали? Спяла е, нали? А тя взема хапчета за сън, нали? Така ще го снимаме и ние. Ако искаш да бъдеш актриса, тогава прави това, което аз искам.
Послушно тя глътна хапчетата и затвори очи. В тази сцена нямаше диалог, само много борба. Тя разсеяно се зачуди как ли ще я снима Клод. Едри планове, това вероятно щеше да бъде неговото виждане, едри планове на лицето й, затова я искаше да изглежда истинска.
Тя безгрижно заспа. Той беше гениален режисьор. Тя му имаше доверие.
Първото усещане беше, че завивките се ахат, след това някаква тежест, нещо тежко се покатери върху нея.
Тя се опита да се размърда. След това раздраната й нощница беше махната.
Тя се опита да отвори очи, но клепачите й като че ли бяха залепени. Някакви ръце бяха обхванали гърдите й, непохватни ръце. Тя чуваше висок шум на нещо въртящо се, камерата. Къде Беше Клод?
Тя успя да отвори очи, но заслепяващите светлини я накараха бързо да ги затвори отново.
Тя каза:
— Махни се от мен — и като в мъгла отвори отново очи и се вгледа изненадано в лицето на Карлос Ло.
Той я беше възседнал, ръцете му бяха на гърдите й, дишаше учестено.
До него, наведен над нея беше другият актьор, който се смееше тихо.
— Какво е това? — протестира тя.
Чувстваше се слаба, безсилна, полузаспала.
— О, това копеле — измърмори тя — мръсното копеле. Той наистина снима. Всъщност той ще остави тези два боклука наистина да ме изнасилят.
Тя започна да се бори, но в движенията й нямаше сила.
Единият от актьорите натисна ръцете й, докато другият й разтвори краката и в момента когато проникна в нея Клод се надвеси с ръчна камера, обективът се беше наврял в лицето й толкова близо, колкото това беше възможно.
— Копелдак! — изпищя тя слабо.
След това дойде ред на слабия мъж, злите зелени очи й се хилеха. Тя се отпусна. Нямаше смисъл да се съпротивлява. Не можеше да се противопостави на двамата.
Той й ближеше лицето, докато го правеше. След това слезе и камерата се изтегли като още един любовник.
Тя лежеше съвсем неподвижна, разпростряна върху кревата, така, както я бяха оставили.
— Никога няма да ти простя това, Клод — измърмори тя. — Никога.
— Може би когато прочетеш блестящите отзиви ще го направиш.
Той спокойно остави камерата и тя забеляза, че голямата камера още работи. Двамата актьори бяха излезли.
— Между другото — продължи Клод. — Искам да те запозная с жена си.
Една жена се показа иззад голямата камера, слаба блондинка на около тридесет години. Тя се усмихна добросърдечно.
— Не се притеснявай за това, мила. Това е маниерът на Клод. Интересува го само крайния резултат, сигурно ще се съгласиш с мен.
Сънди седна в леглото, обхвана с ръце коленете си, като невярващо се люлееше напред-назад.
— Винаги сме знаели, че ти си най-подходяща за Стефани. Имаш красиво тяло. Клод е голям щастливец, че има възможността да му се радва. Но сега уви, нещата са различни. Сигурна съм, че разбираш. Може да има — как го казвате вие голяма конкуренция. Сигурна съм, че мога да ти покажа някои неща, които дори Клод не може да прави.
— Вие да не би наистина да мислите, е аз ще остана и ще довърша този филм? — попита Сънди, като се опитваше да контролира гласа си.
— Ще бъдеш най-глупавото момиче, ако не го направиш. Няма да получиш нищо, но ще загубиш всичко.
Тя се засмя скептично. Всичко това й се струваше като някакъв кошмар, все още се чувстваше гроги и полузаспала, беше твърде изморена за да спори.