Чарли си допи кафето.
— Жалко, че и аз не изтървах рождения ден на мама Хеди-Ана! Днес ония двамата ще бъдат много вкиснати.
Беше му на езика да сподели с жена си онова, в което никой присъствал на празненството вече не се и съмняваше: че откакто са напуснали Валония, братята изобщо не са стъпвали там.
Все не набираше смелост да каже на Мардж, че е бил затънал прекалено надълбоко в делата на Баджет, когато е разбрал какво всъщност е станало във Валония, и затова не е могъл да се махне от тях. За множество престъпления, за които на адвоката дори не му се мислеше, двамата братя бяха осъдени задочно в родината си на доживотен затвор. Нямаше да се върнат никога там, а Чарли нямаше да може да се откачи от тях.
Почти отчаян, стана от масата, целуна жена си по главата, отиде при дрешника, облече си балтона, взе куфарчето и излезе.
Административната сграда на Баджетови, където Чарли Сантоли работеше, се намираше в Роузуд, на петнайсетина минути от огромната като палат къща на братята. Когато той влезе вътре, Джуниър и Еди вече бяха дошли. Бяха в кабинета на Джуниър и за изненада на адвоката и двамата бяха в прекрасно настроение. Чарли беше очаквал да ги завари нацупени, притесняваше се и че ще стоварят върху него поне отчасти вината за провала на празненството в чест на мама.
Още откакто излезе от къщи чак до алеята пред административната сграда Чарли беше подготвял защитата си: „Нали аз предложих да направите дарението за старческия дом, да организирате тържество и да подарите портрета? Колкото до сателитната връзка, вие настояхте за нея.“
Знаеше обаче, че не може да каже нищо повече от това. Нямаше да му простят, ако подметнеше, че мама не се е представила в най-благоприятна светлина. Братята сигурно вече бяха измислили друга причина за провала на тържеството.
„Например музиката — помисли адвокатът. — Ще отсъдят, че Нор Кели и Били Камбъл не са били на висота. Ще обвинят Джуъл, задето им ги е натресла, а мен — че съм ги наел.“ Докато спираше на паркинга, най-неочаквано се сети колко разстроени са били певицата и синът й, когато вчера са излезли от кабинета на Джуниър.
Братята сигурно са останали недоволни от начина, по който Нор и Били са изпели на валонски „Честит рожден ден“. Чарли изключи без особено желание двигателя, слезе от автомобила и натисна копчето за заключване върху дистанционното устройство. Тътрузейки нозе, влезе в сградата и се качи с асансьора на четвъртия етаж, където братя Баджет въртяха уж законните си сделки.
Джуниър ги събираше толкова рано, понеже си беше наумил да купи нов автосервиз в Сиосет, вече започнал да печели. Адвокатът поздрави с половин уста секретарката и докато чакаше тя да предупреди братята, че е дошъл, се запита кога ли собственикът на автосервиза ще проумее, че няма друг избор, освен да го продаде на безценица.
— Кажи му да влиза — гръмна веселият глас на Джуниър по вътрешната уредба.
Кабинетът беше обзаведен от същия декоратор, разгърнал „дарбите“ си и в къщата. Погледът веднага биваше привлечен от изисканото двойно писалище с дърворезба и с лъснат до блясък плот, от тапетите на златни ивички, от тъмнокафявия килим с изписаните със сърма инициали на братята, от тежките кафяви пердета, от мъничкия макет на село под стъклен похлупак, на който пишеше: „ЕТО КЪДЕ Е МИНАЛО ДЕТСТВОТО НИ“.
Вдясно от вратата имаше огромен телевизор със стосантиметров екран, под който бяха подредени канапе и фотьойли с тапицерия като зеброва кожа.
Братята пиеха кафе и гледаха местния канал. Джуниър махна на Чарли и му посочи един от фотьойлите.
— Ей сега ще съобщят новината, чакай да видим!
— Пожарът в склада в Сиосет бушува вече шест часа — съобщи водещият. — Двама пожарникари са погълнали големи количества дим и са приети на лечение. Собственикът на склада — Ханс Крамер, е получил сърдечен пристъп и е откаран в спешното отделение на болница „Сейнт Франсис“…
Появиха се кадри с пламтящи сгради. На малкото екранче горе повториха запис, на който един от пожарникарите оказва първа помощ на Крамер и му слага кислородна маска.
— Достатъчно, Еди. Изключвай го. — Джуниър се изправи. — Значи още гори, а? Брей, че пожар, брей, че чудо!
— В електрическата инсталация явно е станало късо съединение — поклати глава Еди. — И това се случва, нали, Джуниър?
Ханс Крамер. Името беше познато на Чарли. Крамер беше идвал в къщата — да се види с Джуниър. Беше от хората, които получаваха от братята „частни кредити“. „Значи те са подпалили склада. Не си е платил навреме и братята са го сринали със земята“, бе повече от сигурен адвокатът.