— Не съм забравила. Но ще минат и без мен. Хайде, до скоро.
Вратата се затвори след Денис и Били възкликна:
— Премиални ли? На друг да ги разправя тия! Просто иска да е в ресторанта, ако възникнат усложнения.
— Знам, знам. Ти, Били, ще се опиташ ли да подремнеш? Не забравяй, довечера имаме още два концерта.
— Първо ще си проверя съобщенията. Договорих се с едни приятели да обядваме заедно през седмицата.
Нор си облече палтото.
— Забъркахме се в тази каша заради съобщението на Ханс Крамер, което неволно чухме. Едно е да предотвратиш пожар, съвсем друго — да свидетелстваш срещу типове като тези. Играта загрубя. Страх ме е.
— Не забравяй — те и не подозират, че сме ги чули.
Били натисна копчето върху телефона, за да прослуша съобщенията върху секретаря.
Стърлинг поклати глава. „Може би Чарли Сантоли все пак няма да каже, че е видял Нор и Били“, помисли си обнадежден. Но понеже знаеше какво ще стане в бъдеще, беше сигурен, че нещата ще приемат друг обрат.
— Имате две съобщения — оповести електронният глас върху записа.
Първото беше от приятел, уредил да обядват заедно на другия ден.
— Не е нужно да се обаждаш, освен ако не си зает.
Второто съобщение беше от шефа в звукозаписната компания, който предната вечер беше предложил на Били да подпишат договор.
— Извинявайте, че ви съобщавам толкова късно, но един от големите началници — Чип Холмс, най-неочаквано пристига в града. Държи много да се срещнете днес. Отседнал е в „Сейнт Риджис“. Защо не наминете към пет и половина — да пийнем по едно? Звъннете да се разберем.
— Защо ли ми се струва, че ще успееш да отидеш на срещата? — усмихна се Нор, след като съобщението върху телефонния секретар свърши. — Чип Холмс! Страхотно, Били! Ако те хареса, компанията ще разчисти всички пътища пред теб. Няма да си поредният многообещаващ певец. Холмс ще хвърли сума ти пари, за да те наложи.
— А на мен ми трябва точно това — съгласи се Били и избарабани с пръсти по масата. — Не искам славата ми да трае ден до пладне. Знаеш не по-зле от мен колцина са се прочували на младини, а на трийсет и пет се чудят къде да си търсят работа. Нека погледнем истината в очите. Аз отдавна не съм в първа младост — поне в шоубизнеса.
— Знам какво имаш предвид, но ще се справиш, ще видиш — увери го майка му. — Сега вече наистина си тръгвам. Капнала съм, ще взема да си изпотроша краката. До довечера! — На прага погледна през рамо. — Вечно се заричам да не ти давам съвети, но не мога да се сдържа, и туйто. Тръгни по-раничко за Ню Йорк. Заради празниците по пътищата сигурно има задръствания.
— Ще отида с влака — отвърна разсеяно Били и вдигна китарата.
— Добре ще направиш.
След като Нор си тръгна, Стърлинг се намести по-удобно на фотьойла и изпружи крака. Заслуша как Били подрънква на струните и напява тихичко думите, които беше нахвърлял върху лист намачкана хартия.
„Пробва текст към нова песен — отсъди Стърлинг. — Вижда ми се бързичка, но инак е нежна и трогателна. Били наистина си го бива. Винаги съм си бил музикален“, припомни си той.
След четирийсет и пет минути телефонът иззвъня. Били вдигна и каза:
— Ало? — Послуша-послуша и допълни вече по-припряно: — Обаждате се от „Баджет Ентърпрайзис“ ли? Какво обичате?
Стърлинг се надигна от стола — с две бързи крачки се озова до Били и долепи ухо до слушалката.
В другия край на линията Чарли Сантоли стоеше в кабинета си и с всяка изречена дума се ненавиждаше все повече.
— Представител съм на компанията. Обаждам ви се, понеже, както знаете, братя Баджет са филантропи, разработили са амбициозна програма за подпомагане на децата от района. Снощи им хареса много как пеете. Научили са, че имате дъщеричка.
Стърлинг видя как Били бърчи чело.
— Какво общо има дъщеря ми?
— Бъдещето й има много общо. Братя Баджет са наясно, че като певец вашето бъдеще не е много сигурно. Биха искали да учредят попечителски фонд, така че след десетина години Мариса да отиде в хубав колеж.
— Какво им влиза това в работата? — попита младежът, като едвам сдържаше гнева си.
— Влиза им, и още как! Има хора, които случайно чуват някоя изречена на шега реплика и от мухата правят слон. Братя Баджет ще бъдат много огорчени, ако това стане.
— Заплашвате ли ме?
„Разбира се, че те заплашвам — помисли си Чарли. — Това ми е работата.“ Той се прокашля.
— Всъщност ви предлагам да включа дъщеря ви сред децата, избрани да получат средства от фонда, възлизащ на сто хиляди долара. Джуниър и Еди ще се зарадват много, ако приемете. От друга страна, няма да им е никак приятно, ако тръгнете да повтаряте подметнати между другото думи, които могат да се изтълкуват превратно.