Били се изправи. Фрасна с телефонната слушалка Стърлинг по челюстта и той примига от болка.
— Виж какво, представителю на „Баджет Ентърпрайзис“, който и да си, кажи на ония двамата, че дъщеря ми не е опряла до техния фонд. И без да ми помагат, ще се погрижа да я изуча… Колкото до „шегите“ и „подметнатите между другото думи“, нямам никаква представа за какво ми говориш. — Той затръшна слушалката, отпусна се тежко на канапето и стисна юмруци. — Знаят, че сме ги чули — изрече на глас. — Ами сега?
Небесният съвет следеше с изострено внимание какво става на земята. Телефонният разговор на Чарли Сантоли с Били Камбъл отприщи моментален отклик.
— Чарли Сантоли да внимава в играта! — рече угрижен монахът.
— Дано, когато му дойде времето, да не ни се домъкне тук и да седне да ни плаче — отсече пастирът и очите му проблеснаха гневно.
— На това ли са го учили сестрите в „Сейнт Франсис Ксавиер“! — възкликна натъжена монахинята.
Царицата се беше умърлушила.
— Дано се опомни, преди да е станало прекалено късно.
— Иска му се да е добър — намеси се отново монахинята.
— И таз добра, искало му се. Щом толкова му се иска, драга ми госпожо, по-добре да влезе в правия път, докато е време — избоботи адмиралът.
— Според мен Стърлинг пак ще поиска съвет от нас — взе да разсъждава на глас светицата — коренна жителка на Америка. — Много смирен е. Старае се да изпълни задачата и не се страхува да помоли за помощ.
— Винаги си е бил грижовен и обичлив — отбеляза вече разнежено пастирът. — Останах много доволен от израза в очите му, докато седеше и се любуваше на заспалата Мариса.
Стърлинг успя да отиде при Мариса точно след като тя сложи кънките в калъфа и се завтече към автомобила. Беше разбрал, че Били смята да подремне някой и друг час, и се беше отправил към Марисини — да види как е момиченцето.
Дойде тъкмо навреме: Рой щеше да откара Мариса до ледената пързалка, смяташе да вземе и близначетата, та да се повозят и те. Сместен между момченцата, Стърлинг току навеждаше глава, за да избегне ръчиците, нападащи го и от двете посоки. Челюстта още го наболваше от удара, който бе получил от телефонната слушалка, докато се беше опитвал да чуе какво си говорят Сантоли и Били, а Рой младши имаше страхотно дясно кроше, макар и да беше едва на две годинки.
„Много са умни тия момченца! — призна си волю-неволю Стърлинг. — Наистина е прекрасно да ги наблюдаваш как попиват всичко с поглед. Лошото при мен бе, че си нямах нито сестричка, ни братче. Ако имах поне някакъв опит с деца, сигурно нямаше цял живот да се страхувам да създам семейство.“
Спомни си как е бил кръстник на едно невръстно момченце: по време на кръщенето му олигави раирания костюм, който той бе облякъл за пръв път.
Рой каза на Мариса, седнала до него на предната седалка:
— Подочух, че баба ти щяла да те учи да правиш щрудел.
„Колко вълнуващо“, помисли Стърлинг и долови, че и Мариса изпитва съвсем същото. Въпреки това момиченцето отвърна вежливо:
— Вярно е. Баба е много добричка.
Рой грейна в блага усмивка.
— Да ми оставиш най-малко две парчета, чу ли?
— Добре, щом толкова искаш, но не забравяй, че трябва да заделя по едно и за тати и Нор-Нор.
„Никак не е лесно да си втори баща — отсъди състрадателно Стърлинг. — Мариса винаги го държи на разстояние. Ако познавах Рой по-добре, преди да го срещна догодина, нямаше да бързам да го обявявам за досадник. И все пак пъпли като змия с прекършен гръбнак“, съгласи се той с онова, което минаваше през главицата на припряното момиченце.
— Побързай, де! Докато се довлечем, нищо чудно тренировката да свърши.
„Одрала е кожата на Нор“, реши Стърлинг.
Щом пристигнаха на ледената пързалка, Мариса благодари на Рой, задето я е докарал, млясна го по бузата и махна на близнаците, сетне се завтече към входа.
Стърлинг прескочи седалчицата на Рой младши и забеляза удивеното изражение върху личицето на детето. „Усети ме — каза си. — И двамата ме усетиха. Невръстните деца имат изострено чувство към метафизичното. Колко жалко, че после го губят!“
Настигна Мариса и се заслуша в оживения разговор между нея и приятелчетата й отстрани на ледената пързалка.
Госпожица Кар, същата треньорка, която той щеше да види и догодина на пързалката в Рокфелеровия център, наду свирката и на леда излязоха десетина деца, всичките с година-две по-големи от Мариса.