Били се обърна и си тръгна. Стърлинг го последва през Пето авеню, после се качи — все така подир младежа, по стъпалата на катедрала „Сейнт Патрик“. „Отбива се да се помоли“, отсъди Стърлинг. Още щом влязоха в притвора, той почувства копнеж. Съзнанието му се преизпълни с радостта и мира, които беше виждал по лицата на хората, наближили отворените двери на рая. Той сведе глава и падна на колене до Били, който тъкмо беше запалил свещичка.
„Моли се за бъдещето си на земята. Аз пък се моля за своето на небето. За това да бъда поне един час там на Коледа… — Стърлинг усети как очите му се пълнят със сълзи и прошепна: — Много те моля, помогни ми да изпълня задачата си на земята, за да бъда достоен за Теб.“
Когато след няколко минути си тръгнаха от катедралата, Стърлинг беше преизпълнен и с признателност, и със скръб. Най-сетне бе започнал да цени живота — и земния, и вечния.
Били влезе в хотел „Сейнт Риджис“ и се отправи към бар „Кинг Коул“, където седна на една от масичките и си поръча минерална вода „Перие“.
„О, променили са всичко тук! — изненада се Стърлинг, след като се огледа. — Само стенописът на Максфийлд Париш зад барплота си е същият. Винаги ми е харесвал.“
Наближаваше пет часът. Най-неочаквано заведението се напълни с хора. „Помня, след работа се отбивахме тук с приятели да се почерпим по чаша вино — рече си натъжен Стърлинг. — Точно както сега хората се събират с приятели и се радват, че са заедно — това поне е извън времето!“
Две момичета на бара стрелкаха с очи Били и се усмихваха, той обаче не ги забелязваше — беше погълнат от тежки мисли.
В пет и двайсет Стърлинг забеляза, че младежът се подготвя за срещата. Изправи рамене, отпи от минералната вода, впери очи във входа. След десетина минути, когато шефът от звукозаписната компания, идвал предната вечер в заведението на Нор, се появи забързано с плешивеещ мъж, Били бе самото въплъщение на обаянието и нехайството.
Преместиха се на по-голяма маса. „Винаги има място за още един“, отсъди Стърлинг и се разположи на свободния стол, след което се взря в другите. Трябваше му само миг, за да се досети, че Чип Холмс е най-големият шеф в звукозаписната компания, а Илай Грийн оглавява нюйоркския клон.
Холмс беше делови човек, от хората, които бързат да свършат работа и не се впускат в подробности.
— Добър си, Били, много добър. Има нещо особено в гласа ти, сигурен съм, че те чака бляскаво бъдеще.
„И аз това казах“, помисли Стърлинг.
— Освен това си красив, нещо, което днес се среща много рядко сред певците.
Стърлинг мълком ръкопляскаше на Били: по време на цялата среща, продължила половин час, се беше държал безупречно. Беше уверен в себе си, говореше нахакано и макар да прояви признателност, не взе да се умилква, когато Холмс му предложи договор за баснословна сума и обеща да му осигури подкрепата, от която се нуждае.
— Ще ти дадем един от най-добрите ни продуценти. Той иска да започнете час по-скоро. Догодина по това време, Били, ще бъдеш звезда.
Срещата приключи с ръкостискане, Били благодари най-сърдечно.
„Браво на теб, моето момче! — поздрави го наум Стърлинг. — Докато обсъждахте договора, смая Холмс със своето самообладание, но беше време да покажеш и колко си щастлив. Знам ги що за стока са типове като него. Умират си да се вживяват в ролята на създатели на царе.“
Във фоайето Били провери разписанието на влаковете и си погледна часовника. Стърлинг надзърташе през рамото му и видя, че младежът се кани да хване от Джамейка влака в седем без десет. „Почти нямаме време — каза си Стърлинг. — Но влакът е извънреден, а и следващият ходи само до предградията.“
Стигнаха на Петдесет и девета улица два пъти по-бързо, отколкото на отиване към хотела. „Били сякаш не стъпва по земята, а лети — рече си Стърлинг. — Поне засега. Сигурен съм, че вместо да се притеснява за братя Баджет, си мисли за договора и за блестящото бъдеще, което го чака.“
Забързаха надолу по стълбите на метрото и слязоха на оживения перон. Били отново си погледна часовника, застана на самия край и се наведе напред с надеждата да зърне светлините на задаващия се влак.
Всичко се разигра за секунда. Стърлинг видя едро като канара мъжище: изникна сякаш от дън земя и с едно помръдване на рамото блъсна Били, който политна към релсите. Стърлинг изтръпна и се опита да хване младежа, понеже знаеше, че той не може сам да си възвърне равновесието, ала ръцете му минаха направо през тялото на Били.
Влакът се задаваше със страшна сила към спирката. „Ще падне, няма как да не падне“, помисли безпомощно Стърлинг. Някаква жена се разпищя, а същият бабаит най-неочаквано изтегли Били обратно на перона, после веднага се шмугна в навалицата и се отправи към изхода.