— Да не би Ханс да е загазил?
— Дали е извършил закононарушение ли? Не. Просто искаме да поговорим с него за тези дългове. Лекарят ще ни каже кога е възможно да го видим.
— Ако изобщо е възможно — пророни Лий.
След като го скастриха, че не е успял да притисне Били Камбъл до стената, Чарли Сантоли побърза да си тръгне час по-скоро от кабинета на Баджетови, в четири следобед обаче Джуниър изпрати да го повикат отново.
Той забърза по коридора, зави и влезе в кабинета на Лил, секретарката, която работеше при Еди и Джуниър сякаш открай време. Тя както обикновено седеше на бюрото си. Още преди години Чарли беше решил, че и като малка тя е била смръщена. Сега вече беше прехвърлила петдесетте и киселата физиономия не слизаше от лицето й. Въпреки това Лил му беше симпатична. Тя вероятно беше единственият човек в сградата, на когото Джуниър не беше взел страха.
Лил вдигна глава с очи, уголемени от очилата с широки рамки, и показа с палец през рамото си, от което адвокатът разбра, че може направо да влиза. Сетне избоботи с глас, дрезгав от дългите години, през които беше пушила като комин:
— Настроението е малко по-добро. — Лил помълча-помълча, пък добави: — Въпреки че лично на мен ми е все тая.
Чарли знаеше, че не се налага да отговаря. Пое си дълбоко въздух и бутна вратата.
Джуниър и Еди се бяха разположили във фотьойлите с тапицерия на зеброви ивици и държаха чаши. В края на работния ден често се черпеха, преди да се метнат на лимузината и да се отправят към къщи. Ако случайно и Чарли беше при тях, обикновено му казваха да си сипе нещо на барчето.
Днес обаче бе по-различно. Не го поканиха нито да пийне, нито да седне. Джуниър само го погледна.
— Трябва да сме готови с програмата за спонсориране на деца, ако на Камбъл случайно му дойде умът в главата. Всички знаят, че се изръсихме доста за старците. Сега пък ще се погрижим за малките. Виж там, заеми се с подробностите. Намери в района девет надарени хлапета, връстници на момичето на Камбъл. Смятаме, че ще проявим голяма щедрост, ако им подсигурим обучението.
„Тия тук ме взеха на подбив“, помисли Чарли. Все пак предложи плахо:
— Според мен ще бъде по-разумно, ако поне някои от децата са по-големи. Как ще обясните на медиите, че сте готови да изучите в университетите първолаци, при положение че на мнозина гимназисти не им е по джоба да следват?
— А, остави тая работа! — излая Еди. — Искаме да погледнем далеч в бъдещето. И ако Камбъл все пак се вразуми, ще включим в списъка и името на неговото дете.
— Мариса е отличничка, освен това е чудесна малка кънкьорка — отбеляза нехайно Джуниър, без да вади пурата от устата си. — Намери ни кадърни дечица като нея.
Чарли усети как пак го присвива под лъжичката. „Чудесна малка кънкьорка, значи. Откъде ли Джуниър знае чак такива подробности за Мариса Камбъл?“, запита се с примряло сърце адвокатът.
— Е, да, ако не успееш да убедиш Бил Камбъл да се откаже от показанията си за безобидната ни шега, няма да има, разбира се, никакви стипендии и никакъв фонд — допълни спокойно Джуниър. — Дай да не те бавим повече, Чарли. Знаеш си работата.
След като се върна в кабинета си, адвокатът се опита да се поуспокои с мисълта, че каквито и злодеи да са, типове като Джуниър и Еди не посягат на децата на своите врагове.
Тези двамата обаче… На Чарли направо не му се мислеше какво може да стане. Замоли се Били Камбъл да прояви благоразумие и да приеме стипендията.
Поклати глава и се пресегна да вземе папката с данните за автосервиза, който Баджетови си бяха наумили да купят на всяка цена. Беше смятал да посвети деня на сделката, но бе прекалено разсеян и не можеше да се съсредоточи.
В шест и половина затвори папката и се изправи. Тъкмо си облече палтото и взе куфарчето, когато телефонът иззвъня. Адвокатът вдигна от немай-къде.
Някой каза с гърлен дрезгав глас, който не му беше познат:
— Чарли, шефът нареди да ти съобщя, че Били Камбъл насмалко не е паднал пред влака в метрото, но че в последния момент съм успял да го спася.
Още преди адвокатът да е изрекъл и дума, онзи му затвори.
Чарли остави слушалката и дълго стоя при бюрото. Работеше от години за Баджетови, но най-голямото злодеяние, което бе вършил, беше да поговори с някой потенциален свидетел, както бе разговарял и с Били Камбъл, и после в отплата да уреди да му прехвърлят препрани пари. Никога не беше стигал по-далеч. Можеха да го обвинят в сплашване на свидетели, сега обаче беше по-различно — много по-страшно. „Ако не успея да убедя Били Камбъл и Нор Кели да си държат езика зад зъбите, братята искат да ме забъркат в нещо много по-тежко — помисли той. — Никога досега не съм виждал Еди и Джуниър толкова вкиснати, както днес, и знам, че си умират от страх.“