Всички в Небесния съвет го изгледаха стъписани.
— По-добре ти, отколкото аз — изпелтечи монахът.
— Мама Хеди-Ана се е намъчила, горката — отбеляза монахинята.
— Как ли не! Намъчила се била! Направо не ми се мисли за деня, когато ще ни се домъкне тук — призна си адмиралът. — Командвал съм кораби по време на битка, но и аз ще се уплаша пред жена като тази.
Всички прихнаха. Монахът вдигна ръка.
— Продължавай нататък, Стърлинг. Всичките ти искания ще бъдат удовлетворени. Имаш подкрепата ни.
— Благодаря ви, драги ми господине. Стърлинг се взря в лицата на осемте светии, сетне се извърна към прозореца. Райските двери бяха само на хвърлей, той имаше чувството, че само да се пресегне, и ще ги докосне.
— Време е да тръгваш — подкани благо-благо монахът. — Къде искаш да те пренесем?
— Във Валония.
— Всекиму своето — отсъди монахът и натисна копчето.
Прехвърчаше снежец, духаше студен вятър, селцето Кижкек изглеждаше така, както сигурно и преди хилядолетие. Намираше се в тясна долина, беше се сгушило в полите на покритата със сняг планина, която сякаш го бранеше като с щит от останалия свят.
Стърлинг се озова на тясна уличка в края на селото. Към него се задаваше теглена от магаре каруца и той се дръпна встрани. После се взря в лицето на жената в каруцата. Мама Хеди-Ана! Прекарваше дърва.
Той заобиколи заедно с каручката къщата и отиде в задния двор. Бабката спря, скочи долу, завърза магарето за един стълб и се запретна да стоварва дървата, които запокитваше с все сила при стената.
След като изпразни каруцата, разпрегна магарето и го откара зад оградата в двора.
Смаян, Стърлинг я последва в зиданата от камък къща. Тя се състоеше от една-единствена стая, в средата на която имаше огнище. От котлето над огъня миришеше вкусно-вкусно на телешко задушено.
До огнището се виждаше дървена маса с пейки. Люлеещият се стол на мама беше обърнат към телевизора, който стърчеше като гнойна пъпка насред помещението. Освен масата и телевизора друга покъщнина нямаше, ако не броим още два-три стола с протрита тапицерия, чергата и издрания долап.
Стените бяха облепени като с тапети със снимки на двете отрочета и мъжа затворник на Хеди-Ана. На полицата над огнището се мъдреха сложени в рамки изображения на светии, очевидно любимите на мама.
Докато тя си сваляше ватенката и забрадката, Стърлинг се качи по тясното стълбище на горния етаж, където имаше две тесни стаички и малка баня. Едната стая очевидно беше на мама. В другата имаше два сложени един до друг кревата — явно тук бяха израсли Джуниър и Еди. Къщата изобщо не приличаше на кичозния палат в Лонг Айланд, където братята сега се ширеха.
По тесните кревати бяха намятани какви ли не скъпи-прескъпи дрехи, всичките още с етикетите. Бяха все неща, очевидно подарък от блудните синове, и бе повече от ясно, че майка им няма да ги облече никога.
Стърлинг чу, че някъде долу звъни телефон, и побърза да се върне в помещението на първия етаж — изведнъж осъзна, че Небесният съвет му е поднесъл подарък, който той не е и помислял да иска. „И през ум не ми е минавало, че ще доживея деня, когато ще разбирам валонски“, рече си той и чу как мама заръчва на някаква своя приятелка да донесяла повечко вино. Изглежда, бе поканила на обяд десетина души и не искаше да остават без пиене.
„Само така! — рече си Стърлинг. — Ще бъдем повечко хора. Тъкмо ще разбера по-бързо що за стока е тая мама Хеди-Ана.“ После зяпна от учудване. Бабката говореше по телефон, прихванат за стената в кухнята. До телефона, там, където повечето хора си държат номерата за спешни случаи, се мъдреше черна дъска със списък.
„Сигурно там си записва какво трябва да купи“, отсъди Стърлинг, докато не видя големите печатни букви.
Стърлинг прокара очи надолу по списъка.
1. Болки в краката
2. Болки в сърдечната област
3. Стомашни газове
4. Световъртеж
5. Повърнах два пъти
6. Не мога да сложа и залък в уста
7. Налага се да се оперирам
8. Сломено сърце
9. Нощем не мога да мигна
10. Болки в кръста
11. Възпалени венци
„Значи такава била работата — помисли Стърлинг, след като забеляза, че след всяко оплакване е написана и датата, когато братята са се обаждали от Америка. — Нашата хитруша го е превърнала в цяла наука. Никога не се оплаква два пъти поред от едно и също нещо.“
Мама Хеди-Ана бе затворила телефона и както стоеше току до Стърлинг, оглеждаше със самодоволна усмивчица списъка. После се разшета решително като сержант, отговарящ за бойната подготовка, и взе да мята на масата чинии, чаши, прибори.