— Е, аз пък научих доста, докато ти вечеряше. Сега пак ми се налага да изляза, защото имам много работа — ще се опитам да направя така, че баща ти и баба ти да се върнат за твоя рожден ден.
— На Бъдни вечер е — припомни момиченцето припряно. — Ще стана на осем годинки.
— Знам, знам.
— Остават някакви си четири дена.
Стърлинг видя в очите й неверие, но и надежда.
— Можеш да ми помогнеш — каза й.
— Как?
— Помоли се.
— Добре. Обещавам.
— И бъди мила с Рой.
— Не е толкова просто. — Мариса направи физиономия и забоботи: — Помня, едно време… бъра-бъра, два чадъра…
— Мариса! — скастри я Стърлинг с дяволити пламъчета в очите.
— Знаммммм — провлачи тя. — Рой сигурно си е човек като всички останали.
Стърлинг се изправи, разнежен от развеселеността, проблеснала за миг в очите на момиченцето. Покрай това се сети за първия път, когато е видял Мариса заедно с Били и Нор. „Не бива да я подвеждам“, изрече той и като молитва, и като обет.
— Е, аз да тръгвам.
— Бъдни вечер — вече ми обеща! — напомни му тя.
Открай време Чарли и Мардж слагаха подаръците под елхата няколко дена преди Коледа. И трите им деца живееха наблизо, в Лонг Айланд, нещо, за което Мардж благодареше всеки ден на Всевишния.
— А на колко хора децата им живеят по четирите краища на света — току повтаряше тя, докато си сушеше косата със сешоара. — Големи късметлии сме, да знаеш!
Шестте внучета също ги радваха, като се почне от най-голямото — вече на шестнайсет години, което скоро щеше да стане студент, и се стигне до най-малкото, сега първолаче.
— И всичките са деца за чудо и приказ. Нямаме си нито една черна овца в стадото — хвалеше се честичко тя.
Тази вечер обаче, след като наредиха с Чарли подаръците, не изпитаха обичайното задоволство и трепетно очакване. Притесняваха се какво ще стане, след като Чарли се яви във ФБР, и в осем и половина вечерта, седяха притихнали един до друг в хола. Чарли местеше безцелно каналите на телевизора.
Мардж се беше вторачила в елхата, гледка, която обикновено й вдъхваше неописуем душевен мир и радост. Тази вечер обаче не беше така. Тя не намираше сили да се усмихне дори при вида на украшенията, измайсторени през годините от нейните внуци.
Не щеш ли, на килима тупна една от играчките — ангелче от папиемаше с бомбе вместо нимба и с едно крилце, по-късо от другото. Мардж стана, за да го вдигне, но още преди да го е докоснала, ангелчето грейна.
Жената зяпна, смаяна. Както никога, не каза и дума. За десетина секунди ангелът се преобрази на симпатичен мъж, изрядно облечен в тъмен втален балтон, носеше и бомбе, което побърза да намести върху главата си.
— ААААААУУУУ! — разпищя се Мардж. Чарли беше задремал на канапето. Подскочи като ужилен, видя Стърлинг и се развика:
— Джуниър те е пратил, знам си аз.
— Майко мила, майчице! — продължаваше да пищи Мардж. — Не са го пратили никакви Баджетови, Чарли. Това е призрак.
— Само не се плашете, много ви моля. Дошъл съм да ви помогна да се отървете от Баджетови — поясни спокойно Стърлинг. — Седнете, де.
Те се спогледаха и го послушаха. Мардж се прекръсти.
Стърлинг се усмихна. Известно време мълча, та те да свикнат с него и да престанат да се плашат, че ще им стори нещо.
— Нали нямате нищо против да поседна? — попита накрая.
Мардж още го гледаше ококорена.
— Заповядайте, седнете, вземете си и от курабийките — покани го тя и посочи чинията върху масата.
— Не, благодаря — усмихна се Стърлинг. — Вече не се храня.
— Де да ви имах проблема — рече Чарли и все така стиснал дистанционното устройство на телевизора, се вторачи отново в Стърлинг.
— Изключи го тоя телевизор, Чарли — изкомандва Мардж.
Щрак. Развеселен, Стърлинг си спомни думите на царицата, че в къщата Мардж свири първа цигулка. Забеляза, че и двамата са се поотпуснали. „Разбират, че не съм дошъл да им навредя — рече си той. — Време е да им обясня как стоят нещата.“
— Нали познаваш, Чарли, Нор Кели и Били Камбъл? — поде той. — Знаеш и че са включени в Програмата за защита на свидетелите.
Адвокатът кимна.
— Пратен съм да помогна на момиченцето на Били — Мариса, затъжило се за баща си и баба си. За да го сторя, трябва да отстраня опасността, надвиснала над тях.
— Джуниър и Еди — отсече Чарли.
— Ах, тия нехранимайковци! — подвикна презрително и Мардж.
— Докато проучвах как най-бързо да ги спася от заплахата, си дадох сметка, че Баджетови застрашават и теб.
Мардж се пресегна и стисна ръката на мъжа си.
— Предвид обстоятелствата стигнах до извода, че ще излезем най-бързо и безболезнено от задънената улица, ако пратим Баджетови обратно във Валония, където те ще бъдат тикнати на топло до края на дните си.