— И дано някой хвърли някъде ключа! — каза Мардж. — Ах, злосторниците му със злосторници!
Адвокатът в Чарли се обади и той поясни:
— Уверявам ви, не виждам начин братята да бъдат накарани да се върнат по своя воля във Валония.
— Дори заради мама Хеди-Ана ли? — попита Стърлинг.
— Вече петнайсет години леят крокодилски сълзи, че не можели, видите ли, да й идат на гости — съобщи Чарли.
— Имам план как да ги накараме да се върнат при майка си — обясни Стърлинг.
Внезапно обнадеждени, Чарли и Мардж го заслушаха с отворени уста.
На другата заран агентът от ФБР Рич Майърс дойде заедно с първия си заместник Ханк Шел у Чарли и Мардж Сантоли. Бяха предрешени като майстори и носеха сандъчета с инструменти, в които обаче имаше записваща апаратура.
Седнаха заедно със семейство Сантоли в кухнята, Шел включи микрофона и го пробва.
Предната вечер Чарли се беше обадил по телефона на Майърс и той го бе предупредил, че вероятно не е зле да повика адвокат и чак тогава да дава показания, които биха могли да уличат и него.
Чарли бе отхвърлил предложението. „Мога да разчитам на помощта на човек, много по-силен от един адвокат. До мен е Стърлинг“, си беше помислил той.
— Готов ли сте, господин Сантоли? — попита Майърс.
— Да. За протокола: казвам се Чарлс Сантоли…
В продължение на един час разправи за връзките си с братя Баджет, като обясни, че в началото се е занимавал със законните им сделки, но малко по малко е бил забъркан и в престъпната им дейност. В заключение подчерта, че според него прокуратурата така и няма да успее да обвини Джуниър и Еди Баджет за умишления палеж в склада на Крамер и че независимо дали са под охрана, Нор Кели и Били Камбъл винаги ще бъдат изложени на сериозна опасност.
През цялото време Майърс слуша, без по лицето му да трепне и мускулче. Чарли си пое дълбоко въздух.
— Сега ще ви предложа нещо, след което може би ще решите, че ми трябва не адвокат, а лекар, но поне ме изслушайте.
Стърлинг направи физиономия на Чарли и му намигна.
Адвокатът се подсмихна и изложи спокойно плана, който Стърлинг му бе казал предната вечер. Току поглеждаше към него за одобрение и беше възнаграден с насърчително кимане.
В началото Майърс възкликна:
— Моля? — После промърмори: — И дума да не става! — А накрая заяви: — Пропилели сме хиляди часове в опитите да спипаме братята, те обаче все ни се изплъзват. Но ако във Валония ги тикнат в затвора до живот, цялата им прогнила престъпна организация ще се срути като картонена кула.
— Точно това ви казвам — натърти с плам Чарли. — Тук ще минат години, докато ги осъдят, а и в затвора те пак ще бъдат опасни. Ако обаче ги пратят на топло на другия край на света, и техните мутри ще се изпокрият в миша дупка.
Агентите изключиха магнетофона, станаха от масата и Майърс каза:
— Трябва да го обсъдим с шефовете. До два часа ще се свържа с вас.
— Ще чакам тук — отвърна Чарли. — Службата е затворена за празниците.
След като Майърс и Шел си тръгнаха, Мардж отбеляза:
— Най-страшно е чакането, нали?
Стърлинг се сети как е висял цели четирийсет и шест години в небесната чакалня.
— Напълно съгласен съм — подкрепи я той. — Да се надяваме, че за всички ни чакането скоро ще свърши.
Рич Майърс се обади в един часа.
— Имаме зелена улица. Вие свършете вашата част, а аз ще имам грижа за другото.
По Коледа магазините винаги са пълни с народ — въздъхна Джуъл, когато лимузината мина в три часа през портата в имението на Баджетови. — Но не ви ли стана по-весело, след като видяхте в търговския център всички тези забързани хора, тръгнали да пазаруват в последния момент?
— Къде ти весело! Съвсем се вкиснах — тросна се свъсен Джуниър. — Умът ми не го побира как така се навих да дойда с теб.
— Аз също не мога да си се начудя — повтори като папагал Еди. — Не съм от хората, които ще седнат да обядват в оная шумна закусвалня. От олелията не си чувах мислите.
— Ти бездруго не мислиш — заяде се Джуниър.
— Много смешно, няма що! — изсумтя Еди. — Всички само това повтарят — че съм ти подражавал.
— Все пак накупихме хубави неща — изгука весело Джуъл. — Скиорските пуловери, които ви подарих, ви отиват много. Лошото е, че не ходим никъде, а на Лонг Айланд трудно ще караш ски — вдигна тя рамене. — Е, какво ще правите сега?
Още щом влезе в къщата, Джуъл отиде направо в хола да включи лампичките на коледната елха.
— Не бих казала, че съм луда по тия морави светлини — промърмори тя, след което коленичи с щепсела в ръка и затърси контакта.